Тя протегна ръце към него. Или може би той към нея.
Господи, колко жадна и настоятелна бе целувката му, докато едната му ръка се спря върху врата й, а другата се обви около кръста й. С рязко движение той я избута назад, докато тя усети, че бедрата й опират в масата.
— Можеш ли да се повдигнеш? — изръмжа той, почти допрял устни в нейните. — Аз не мога да те вдигна.
Както обикновено при Брадфордови, всичко беше от най-високо качество и макар Сътън да бе доста тежка, масата изобщо не помръдна, когато тя седна върху нея.
Ръцете на Едуард повдигаха полата й все по-нагоре, докато той я целуваше все по-нетърпеливо. После ръцете му се плъзнаха по-нагоре между бедрата й, пръстите му проследиха извивките на тялото под блузата й и смъкнаха сакото „Армани“, което носеше. Сътън сама разпусна косата си.
Копчетата на блузата й сякаш се разкопчаваха сами под сръчните му пръсти, после той смъкна презрамките на дантеления й сутиен и откри гърдите й, наведе се и облиза зърната й, после започна да ги смуче, усилвайки неудържимото й желание. Тя се отпусна назад върху полираната заседателна маса, а той се наведе още повече, покривайки я с тялото си.
Ръцете му се вдигнаха бързо и обхванаха гърдите й, а бедрата му се движеха, притиснати в нейните, като я галеха с пениса му, толкова твърд, че тя не можеше да прецени дали е свалил панталоните си. Полата й не остана дълго на мястото си. Когато тя се повдигна, за да притисне устни в неговите, Едуард използва момента, разкопча полата й и я смъкна.
После махна и чорапите й.
После бикините.
После устните му се отделиха от гърдите й… и се преместиха другаде.
Оргазмът й беше толкова силен, че главата й се блъсна в твърдата маса, но Сътън не забеляза. Тя разпери ръце с притиснати в полираната повърхност длани и извика името му, без да се сдържа.
Никой нямаше да разбере.
Никой нямаше да чуе.
И след като бе прекарала цял ден в управление на корпорацията, след като решително бе отстранила от съзнанието си притесненията за баща си, за да бъде професионалистката, която искаше и трябваше да бъде в кабинета си, след като бе отричала чувствата си към Едуард толкова дълго, нямаше да се сдържа повече.
— О, господи…. толкова си красива!
Когато го чу да говори, тя повдигна глава. Той се взираше в нея с пламнал поглед, а ръцете му не се отделяха от гърдите й.
После, сякаш отгатнал желанието й, той се изправи и посегна към ципа на панталона си.
Тя седна и посегна да свали ризата му, ръцете й несръчно се опитваха да разкопчаят копчетата…
— Не, не, не махай ризата.
Не искаше да спори, но усети как пенисът му се притиска и после влиза в нея.
Сътън отново извика, после Едуард се отпусна върху нея, движеше се бързо и силно, тласъците местеха тялото й върху масата и тя обви кръста му с крака, за да се задържи близо до него.
Тя не искаше той да е с ризата. Не искаше да съществува причината, поради която той не искаше да я махне. Искаше да бъде свободен като нея.
Но щеше да се задоволи с това, което й даваше. И нямаше да иска нищо повече.
Скоро оргазмът на Едуард бе толкова силен, колкото и нейният, тя чуваше дрезгавия му глас в ухото си, името си, което той изричаше през стиснатите си зъби, стоновете му, които се сливаха с нейните.
Сякаш измина цяла вечност, която й се стори много кратка, преди той да се отпусне неподвижно върху нея.
И в този миг за пръв път, откакто Едуард я хвана за ръка и я доведе в бизнес центъра, тя си спомни, че той не е толкова силен, колкото бе преди.
Когато се отпусна върху нея, той не тежеше много, а дишането му остана неравномерно доста дълго.
Тя свали сключените си крака, обви го с ръце, затвори очи и го притисна към себе си.
Изглеждаше най-естественото нещо на света да отвори сърцето си за него, без да промълви и дума — колкото и хубаво да бе изживяването, то без съмнение бе откраднат миг и щеше да й се наложи отново да приеме отбранителната си позиция, заедно с дрехите, които щеше да облече…
Той прошепна нещо в ухото й, но тя не го разбра.
— Какво? — шепнешком попита тя.
— Нищо.
Едуард спря въпросите й с още целувки. После отново се раздвижи в нея, пенисът му все още бе твърд, устните му все още се притискаха силно в нейните, той още я искаше.
Незнайно защо очите й се насълзиха.
— Защо имам чувството, че се сбогуваш?
— Шшш… — каза той и продължи да я целува.
— Колата ми никога не се е повреждала така. Никога.
Читать дальше