Дж. Уорд - Ангелският дял

Но нямаше да се ожени за нея. Тя вече му бе предложила и той бе казан „не“.

Джин скръсти ръце и поклати глава.

— Той просто се опита да ме хване, за да не падна.

— Мисля, че каза нещо за вратата.

— Първо се блъснах във вратата и после Ричард ме задържа на крака — тя завъртя очи. — Наистина ли мислиш, че ще се омъжа за човек, който се държи грубо с мен, освен ако аз нарочно не го помоля за това?

В отговор Самюел Ти дръпна от пурата и издиша дима настрани от лицето й.

— Какво? — отново се сопна тя. — Мразя да ме гледаш така. Просто го кажи, каквото и да е то.

Той продължи да мълчи сякаш цяла вечност и когато най-после заговори, гласът му бе престорено спокоен и безизразен.

— Джин, не си в толкова отчаяно положение, колкото мислиш. Финансите на семейството ви ще се оправят от само себе си. Хората ще продължат да купуват вашия бърбън и отново ще си възвърнете предишното положение. Не прави глупави неща.

— Ричард може да си позволи да ме издържа — тя сви рамене. — И това го прави ценен, независимо дали семейството ми има пари, или не.

Самюел Ти поклати глава, сякаш думите й му причиняваха болка.

— Поне не правиш опити да се преструваш, че го обичаш.

— Има бракове, които се крепят и на по-малко от това. Всъщност в семейството ми съществува традиция да се сключват изгодни бракове. И не за доктори… или адвокати. За истински пари.

— Трябваше да го разбера по-рано — той изруга и се усмихна студено. — А ти никога не ме разочароваш. Забавлявай се със съпруга си и си мисли за пътешествия в Англия и други далечни страни, докато лежиш будна след това. Или май при теб беше отдела за бижута на „Бергдорф“ [54] Bergdorf Goodman — луксозен голям магазин, разположен на „Пето авеню“ в Ню Йорк. — Бел.р. ?

Тя вдигна брадичка.

— Той се държи много добре с мен, ако искаш да знаеш.

— Явно си избрала истинския победител — той измърмори нещо под нос. — Е, ще те оставя да довършиш това, което си започнала. Съболезнования за смъртта на баща ти.

— Не беше загуба.

— Както и скрупулите ти, нали?

— Внимавай, Самюел Ти, заядливостта ти подсказва скрита слабост. Сигурен ли си, че не ревнуваш от човек, когото смяташ за по-низш от себе си?

— Не, съжалявам го. Най-тежкото проклятие в живота на един мъж е да обича жена като теб. Този нещастник няма представа какво го очаква.

Той се извърна и изведнъж я заля вълна от емоции.

— Самюел — каза тя.

Той се обърна бавно.

— Да?

„Само ако не бе казал не“, помисли тя. „Само ако бе онзи, към когото бих могла да се обърна.“

— Не минавай през къщата с тази пура. Майка ми е долу, а тя не понася пури в стаите.

Самюел Ти хвърли поглед към тлеещата пура.

— Да. Разбира се.

И после… изчезна.

Неизвестно защо краката на Джин се разтрепериха и тя едва се добра до един от шезлонгите с марка „Браун Джордан“, подредени покрай дългата страна на басейна. Свлече се в него и с усилие съблече сакото си.

Когато вече не можеше да диша, свали и проклетия шал. Под него шията й бе подпухнала, особено отдясно, където бяха най-големите синини.

Йогийско дишане… три части… просто… трябваше да си поеме дълбоко дъх…

— Джин?

Тя вдигна поглед към приятелката на Лейн… годеницата… каквато и да беше.

— Да — каза грубо тя.

— Добре ли си?

— Разбира се, че съм добре — каза рязко Джин, но не успя да сдържи Шевния си тон. — Добре… съм.

— Хубаво. Само че виж, идва буря.

— Така ли? — Господи, имаше чувството, че е паднала в басейна и се дави. — Мислех, че е слънчево или… нещо подобно.

— Ще отида да ти донеса вода. Не мърдай оттам.

Джин искаше да започне спор, но усещаше езика си подут и наистина започна да й се вие свят.

Лизи се върна с голяма чаша лимонада.

— Изпий това.

Джин посегна да вземе чашата, но ръката й трепереше толкова силно, че нямаше начин да задържи каквото и да било.

— Чакай… нека ти помогна.

Лизи поднесе чашата до устните й и Джин отпи глътка. После още една. И още една.

— Не се тревожи — каза годеницата на Лейн. — Няма да те питам нищо.

— Благодаря — промълви Джин. — Наистина.

Едуард би могъл да прекара останалата част от посещението си, наблюдавайки как Сътън и майка му седят една до друга на онзи копринен диван. Противно на студената връзка между Лейн и жената, която ги бе родила, Едуард почти не изпитваше горчиви чувства към майка им, най-вече защото работата с баща му го бе накарала да изпитва уважение към нея заради всичко, което Малката В. Е., както я наричаха, е била принудена да търпи.