Дж. Уорд - Ангелският дял

Докато Дон, шофьорът на баща й, се местеше от неудобство на седалката зад волана, тя отвори вратата и се усмихна на Самюел Ти и неговия старинен ягуар.

— Имаш много хубава кола, господин адвокат.

Самюел Ти изключи двигателя и дръпна ръчната спирачка.

— Много съм привързан към нея. Най-последователната жена в моя живот, почти колкото скъпата ми майка.

— Е, по-добре вдигни този подвижен покрив — тя кимна към облаците, които се събираха над тях. — Идва буря.

— Мислех, че се шегуват.

Сътън поклати глава.

— Аз не мисля така.

Самюел Ти излезе от колата и прикрепи здраво малкия подвижен покрив към предното стъкло. После вдигна страничните стъкла, приближи Сътън и я целуна по бузата.

— Между другото, изглеждате много добре, мис президент. Поздравления за повишението.

— Благодаря. Вече съм в час с всичко — тя го хвана под ръка, когато той й предложи ръката си. — А ти? Как е бизнесът?

— Процъфтява. В този град винаги има хора, които се забъркват в проблеми, което е добра и лоша новина.

Приближавайки входната врата, тя се чудеше дали Едуард ще бъде вътре. Със сигурност не би пропуснал помена на собствения си баща.

Не че тя идваше, за да види него.

— Ваше преподобие Найс — каза тя, когато влезе. — Как сте… Макс! Ти ли си?

Двамата мъже стояха близо един до друг и Макс с очевидно облекчение прекъсна разговора, който изглеждаше напрегнат.

— Сътън. Радвам се да те видя.

Господи, колко променен изглеждаше. Тази брада изобщо не му отиваше. И татуировки ли се подаваха изпод ръкавите на протритото му сако? Но пък той винаги бе най-необузданият.

Самюел Ти пристъпи напред, поздрави, стиснаха си ръцете, размениха любезности… после свещеникът отново погледна Макс.

— Мисля, че и двамата сме наясно по този въпрос, нали? — той направи пауза, за да подсили ефекта на думите си, после се обърна към Сътън и се усмихна. — Ас теб ще се срещнем следващата седмица?

— Точно така. Очаквам срещата с нетърпение.

След като преподобният Найс си тръгна, Сътън, Самюел Ти и Максуел продължиха разговора, по време на който тя се опитваше да огледа празните стаи, без това да изглежда много очевидно. Къде бяха всички? Приемът приключваше в седем. Къщата трябваше да бъде препълнена с хора.

Тя надникна в приемната и едва сдържа възклицанието си.

— Това мисис Брадфорд ли е? До Лейн.

— Каквото е останало от нея — каза сдържано Макс.

Сътън се извини и влезе в красиво подредената стая. Майката на Едуард се усмихна веднага, щом я видя, после протегна ръка.

— Сътън. Скъпо дете.

„Толкова крехка и въпреки това толкова царствено елегантна — помисли Сътън, докато се навеждаше да целуне напудрената буза.“

— Ела да седнеш и да си поговориш с мен.

Сътън се усмихна на Лейн, докато сядаше върху копринената възглавница.

— Изглеждате добре.

— Благодаря, скъпа. Кажи ми, омъжена ли си вече?

Внезапно, сякаш без причина, странна горещина премина през Сътън. Тя вдигна поглед и видя, че Едуард е влязъл през страничната врата на стаята, водеща към кабинета. Очите му срещнаха нейните и той се опря върху рамката на вратата, за да запази равновесие.

Сътън прочисти гърлото си и се опита да си припомни какво я питаше мисис Брадфорд.

— Не, мадам. Не съм омъжена.

— О, как така? Хубава млада дама като теб. Трябва да имаш деца, преди да е станало късно.

„Всъщност в момента съм малко заета с управлението на многомилиардна корпорация. Но ви благодаря сърдечно за съвета.“

— А вие как сте, мисис Брадфорд?

— О, аз съм много добре, благодаря. Едуард се грижи добре за мен. Нали, скъпи?

Мисис Брадфорд посочи Лейн с отрупаната си с диаманти ръка, а той кимна и се усмихна, сякаш бе приел чуждото име за малко. Сътън прикри изненадата си и отново погледна към вратата на кабинета.

Истинският Едуард не приличаше много на себе си, поне не и на онзи Едуард, когото мисис Брадфорд явно помнеше като най-големия си син. И по някаква неизвестна причина очите на Сътън се насълзиха заради това несъответствие.

— Сигурна съм, че го прави чудесно — каза дрезгаво тя. — Едуард винаги знае как да се справи с всичко.

От дамите се очакваше да носят чорапогащници под полите си. Джин седеше на ръба на басейна зад къщата, описваше лениви кръгове с босите си крака в топлата вода и се радваше, че никога не носи чорапогащник. Или комбинезон. Или ръкавици.

Но последните две вече бяха старомодни. Е, може би нещата на „Л’Егс“ [52] L’Eggs — известна марка дамски чорапогащници. — Бел.р. , а вече я имаше и ликрата, макар че дамите като майка й със сигурност не биха излезли без найлонови чорапи при никакви обстоятелства.