Дж. Уорд - Ангелският дял

Той хвърли вестника на седалката до себе си и натисна педала на газта.

Когато стигна главния вход на имението, Лейн намали скоростта, но само защото искаше да преброи колко още камиона бяха паркирани на тревата встрани от шосето, сякаш в очакване всеки миг над Ийстърли да се издигне подобен на гъба облак. Без да спира да брои, той продължи по алеята за персонала и после по пътя към задния вход, мина покрай градините, обработвани от Лизи, където тя отглеждаше цветя за букети и зеленчуци за кухнята на мис Аврора, покрай парниците и накрая покрай къщичката на управителя на голф игрището.

Паркингът за персонала бе пълен с автомобили — допълнително наетите хора вече бяха започнали работа, подготвяйки всичко за очакваните посетители на помена. Павираната алея продължаваше след паркинга, изкачвайки се по хълма успоредно на пешеходната пътека, по която работниците стигаха до къщата. На върха на хълма се виждаха гаражите, гърбът на бизнес центъра и задните входове на къщата.

Той спря до червено-кафяв лексус, паркиран на едно от местата, запазени за старшия персонал.

Веднага щом Лейн излезе от автомобила си, Стедмън В. Морган, председател на управителния съвет на „Брадфорд Бърбън Къмпани“, се появи, излизайки от своя седан.

Беше облечен в костюм за голф, но не в стила на Ленгхе, бога на зърното. Дрехите му бяха в бялото на „Шарлмонт Каунти“, гербът на частния клуб бе избродиран в тъмносиньо и златно на гърдите му, носеше бродиран колан на „Принстън Тайгърс4 и обувки без връзки, подобни на тези, които носеше Лейн без чорапи. Часовникът му беше „Пиаже“. Тенът му бе естествен, а не нанесен чрез спрей. Изглеждаше жизнен, което се дължеше на добро детство, добро образование, внимателно подбрана диета, както и на факта, че никога не му се бе налагало да мисли как ще плати следващото си хранене.

— Ужасна статия — каза Стедмън, когато застанаха лице в лице.

— Сега разбираш ли защо изгоних всички?

Не си стиснаха ръцете. Нямаше официални любезности. Но добрият стар Стедмън не бе свикнал да бъде втори в чиято и да било класация и очевидно се чувстваше неудобно.

Но от друга страна, току-що бе разбрал, че му се пада да седи начело на масата на съветниците в изключително лош период от историята на „ББК“. И Лейн го разбираше напълно.

Той посочи с широк замах на ръката задния вход на бизнес центъра и тръгна натам, последван от Стедмън. Когато влязоха, включи светлините и се отправи към малката заседателна зала.

— Бих ти предложил кафе — каза Лейн, докато сядаше. — Но изобщо не умея да го правя.

— Не съм жаден.

— И е малко рано за бърбън, иначе и аз щях да изпия едно питие — Лейн сплете пръсти и се наведе напред. — Така че бих те попитал какво мислиш, но това ще бъде риторичен въпрос.

— Би било добре да ме предупредиш за статията. За проблемите. За финансовия хаос. И защо, по дяволите, не допускаш старшите членове на съвета до бизнес центъра.

Лейн сви рамене.

— Самият аз все още се опитвам да стигна до дъното на всичко това. Така че не мога да ти кажа много.

— В проклетата статия имаше доста неща.

— Не по моя вина. Не аз съм източникът и отговорът ми „Без коментар“ беше непробиваем като кевлар, макар репортерката да му бе дала достатъчно храна за размишление. Ще ти кажа, че един мой приятел е инвестиционен банкер, който специализира в оценяване на международни корпорации. Поканих го от Ню Йорк и в момента той преглежда всичко.

Стедмън сякаш се успокои с усилие на волята. Което малко приличаше на мраморна статуя, опитваща се да запази безизразно лице. Не беше кой знае какво усилие.

— Лейн — започна той с тон, пред който журналистическата легенда Уолтър Кронкайт изглеждаше като Малкия Хърман — запазена марка на комика Пол Рубенс [51] Пол Рубенс (истинско име Пол Рубенфелд, англ. Paul Reubens, род. 27.08.1952 г. в Пийк-скил, Ню Йорк, САЩ) — американски актьор комик, сценарист и продуцент. — Бел.р. . — Искам да разбереш, че „Брадфорд Бърбън Къмпани“ може да носи името ви, но не е сергия за лимонада, която можеш да затвориш или да местиш, където поискаш, само защото си от семейството. Има корпоративни процедури, йерархия, начини за…

— Майка ми притежава контролния пакет акции.

— Това не ти дава право да се държиш като диктатор. Старшите служители от управлението трябва да получат достъп до бизнес центъра. Трябва да изберем комитет, който да назначи нов главен изпълнителен директор. Трябва да определим временно изпълняващ длъжността. И най-важното, професионален вътрешен одит на цялата тази бъркотия трябва да…