Дж. Уорд - Ангелският дял

Лизи се замисли.

— Всъщност, не. Макар че не мога да реша дали е еротично, или просто ще създаде бъркотия на пода, която ще ми е трудно да оправя.

Той се засмя, тя стана, но краката й все още го бяха обкрачили.

— Но имам идея.

— О?

Тя изви гръб и бавно съблече блузата си през главата.

— Тук има маса. И макар че върху нея няма нищо, освен лаптопа ти, а няма да предложа да го запратиш на пода, все пак можем… сещаш се.

— О, дааа…

Лизи се изтегна на кухненската маса, а Лейн се наведе над нея и устата му намери нейната.

— Между другото — каза тя тихо, — в моите фантазии правим това много често…

На следващата сутрин всички платна на магистралата, водеща от Индиана към моста „Биг Файв“, бяха пълни с коли на хора, пътуващи за работа, и Лейн намали, когато наближи моста. Радиото на поршето беше изключено. Той не бе проверявал телефона си и не бе отварял лаптопа, преди да тръгне от дома на Лизи.

Слънцето отново грееше ярко в почти съвсем ясното синьо небе. Само няколко пухкави бели облака се носеха далеч на хоризонта, но прогнозата бе, че хубавото време няма да се задържи. Приближаваше фронт на ниско въздушно налягане и се очакваше буря.

Изглеждаше съвсем навреме на фона на всичко, което се случваше.

Докато намаляваше на трета скорост и после на втора, той погледна напред и видя, че забавянето не се дължи единствено на натовареното движение. В далечината на шосето пред него се виждаха работници, заети с някакъв ремонт, и над стесняващите се в далечината редици от автомобили, които изпълваха шосето, въздухът трептеше от жегата. Той знаеше, че ще закъснее, като се придвижва сантиметър по сантиметър, но нямаше намерение да се ядосва заради това.

Вече не искаше да присъства на тази среща. Но нямаше избор.

Когато най-сетне стигна единичното платно, по което се придвижваха автомобилите, можеше да напредва, без да спира, макар и бавно, и той почти се засмя на глас, минавайки покрай работниците в оранжеви жилетки, каски и сини джинси.

Те монтираха преграда от телена мрежа, която правеше достъпа до опасните перила невъзможен.

Никой нямаше да скача повече. Или поне, за да опита, трябваше първо да се изкатери по оградата.

Стигна до сложния пътен възел, взе един остър завой, мина под надлез и излезе на И 91. Зави по втория изход на кръговото движение, отби по Дорн авеню“ и после пое по „Ривър роуд“.

Бензиностанцията „Шел“ на ъгъла беше от онези места, които съчетаваха в едно супермаркет, магазин за алкохол, дрогерия и павилион за вестници.

Той възнамеряваше да подмине мястото, докато завиваше надясно. В края на краищата в Ийстърли щеше да има поне един брой на „Шарлмонт Куриер Джърнъл“.

Накрая обаче ръцете му взеха решение вместо него. Извивайки волана рязко вдясно, той се отправи към бензиностанцията, подмина колонките и паркира пред сребристия фризер с две врати, върху който имаше надпис „ЛЕД“, придружен от картинка на пингвин с червен шал около врата, сякаш взета от детски комикс.

Той смъкна ниско над лицето си шапката с логото на университета на Кентъки.

До колонките имаше двама души, които пълнеха резервоарите на пикалите си. Кола на кметството. Подемна работна платформа на компанията „Синсинати Газ енд Електрик“. Жена в тойота „Сивик“, която често поглеждаше към бебето си на задната седалка.

Той имаше чувството, че всички го гледат. Но грешеше. Ако хората гледаха в неговата посока, то бе, защото оглеждаха поршето.

Когато бутна вратата, за да влезе в прохладното пространство на магазина, той чу звук от малко звънче и веднага ги видя пред себе си. Редици от „Шарлмонт Куриер Джърнъл“ и върху всичките се виждаше заглавието, от което се ужасяваше, напечатано с огромни букви в цялата горна половина на първа страница.

БРАДФОРД БЪРБЪН БАНКРУТИРА

„Дори в „Ню Йорк Поуст“ не биха се справили по-добре“, помисли си той, докато вадеше от джоба си долар и четвърт. Взе един брой, сложи парите на тезгяха и почука с кокалчетата на свитите си пръсти върху дъската. Човекът на касата, който обслужване клиент, погледна към него и кимна.

Лейн се върна в поршето, седна зад волана и разгърна първата страница на вестника. Огледа набързо колоните и отвори следващата страница.

О, страхотно. Бяха публикували няколко от документите. И много коментари. Дори редакционна статия за алчността на корпорациите и безотговорността на богатите, както и свързана с темата статия за кармата.