Дж. Уорд - Ангелският дял

— Ще напишеш чека и това е.

— Предлагам да сдържиш дъха си, докато мастилото изсъхне, скъпа — Ричард вдигна чашата си за тост. — А сега това ще е шоу, което заслужава да се види.

— Ако не платиш, ще отменя всичко. И не ме лъжи. Очакваш с нетърпение вниманието.

Трофеите все пак имат нужда от церемония по представянето.

Ричард седна на ръба на стола, като с това накара кожата леко да скръцне.

— Не знам дали знаеш, но компанията ви има проблеми.

— О, така ли? — престори се, че не знае. — Някой е изгубил ключа за килера с провизиите? О, каква трагедия.

Нямаше да спечели нищо, ако му кажеше за промяната в състоянието им. Със сигурност не и преди брачното им свидетелство да бъде подпечатано.

Той се усмихна и за първи път в очите му проблесна нещо, подобно на радост.

— Познай кой ми се обади днес? Приятел от „Шарлмонт Куриер Джърнъл“. Искаш ли да знаеш какво ми каза?

— Че пише статия за имплантите за пенис и ти си доброволец за изпитанията?

— Това е грубо.

— Така ли? Мисля, че може и да помогне.

Ричард се облегна назад и кръстоса крака, челюстта му бе здраво стисната.

— Първо, тя, а не той. И второ, тя ми каза, че компанията ви има много сериозни проблеми, Джин. Големи финансови проблеми. Утре сутринта ще има статия във вестника. Така че не се опитвай да ми ги пробутваш тези с чека за приема. Баща ти умря, завещанието още не е влязло в сила, не можете да пипнете фонда на майка си, докато тя не умре, а компанията се бори да оцелее, така че дивидентите ти паднаха. Ако искаш да допринеса с нещо, по-добре кажи, че си банкрутирала, за да мога да пресметна загубите. В противен случай няма да дам и долар. Скъпа.

— Не знам за какво говориш.

— Не знаеш? Е, в такъв случай прочети статията утре и ще научиш нещо — посочи телевизора. — Или по-добре гледай този канал. Сигурен съм, че утре ще ви покажат и по телевизията.

Джин вирна брадичка, макар сърцето й да бе съкрушено.

— Нямам представа за какво говориш. Имаме много пари тук, в къщата, но не виждам причина да не платиш за нещо. Ако не си готов да си делим разноските, ще отменя приема.

Ричард отпи от бърбъна.

— Ще ти подскажа нещо за преговорите. Ако ще отправяш заплахи, погрижи се да бъдат подплатени с нещо, от което другата страна ще загуби.

— Искаш да се покажеш пред мен. Да докажеш, че ме притежаваш. Не се преструвай, че не съм награда за теб.

— Но веднага, щом мастилото изсъхне, си моя. И това също ще бъде във вестниците. Всички ще прочетат. Нямам нужда от коктейлно парти, за да го докажа.

Джин поклати глава.

— Толкова си плитък.

Смехът, който изпълни стаята, извика у нея желание да хвърли нещо по него и тя изгледа сребърната лампа.

— Тези думи от теб ли идват? — запита той. — Мила моя, единствената причина да се омъжиш за мен е заради благоприятните договори, които компанията ви ще подпише с мен. И ми се иска да знаех за затрудненията ви. Вероятно щях да те получа за нищо. Освен пръстена, който е достатъчно красноречив.

В този момент на вратата се почука и мистър Харис въведе Амелия.

Момичето бе облякло костюм с панталон на „Гучи“, занимаваше се с телефона си, пръстите му се движеха бързо по екрана.

— Мис Амелия, мадам — каза англичанинът. — Ще има ли нещо друго?

— Не, благодаря — освободи го Джин.

— За мен е удоволствие.

Икономът излезе и вратата се затвори, но момичето не вдигна поглед.

— Амелия — каза Джин остро. — Това е годеникът ми, Ричард.

— Да — отвърна момичето. — Знам.

— Трудно ми е да го повярвам, след като не поздравяваш.

— Новината е в нета — свиване на раменете. — Както и да е, поздравления и за двамата. Просто съм очарована.

— Амелия — сряза я Джин. — Какво е толкова очарователно, по дяволите?

Момичето завъртя телефона си и екранът светна като старомодна Лайт Брайт [50] Играчка, пусната на пазара през 1967 г. Състои се от лека кутия и малки цветни пластмасови щипки, които създават осветена картина. — Бел. пр. .

— Диамантите.

— Трудно ми е да оспоря това — измърмори Джин. — Но проявяваш грубост.

— Тази игра е нова за мен.

Джин посочи Ричард.

— Няма ли поне да поздравиш така, както трябва?

— Мога да видя приликата — каза Ричард. — Много си красива.

— Трябва ли да бъда поласкана? — Амелия наклони глава. — О, много благодаря. Много се радвам, че имам нещо общо с нея. Това е амбицията на живота ми — да бъда като майка си, когато порасна. А сега, ако ме извините, предпочитам виртуалната реалност с фалшивите диаманти пред това да съм близо до човек, който доброволно ще се ожени за нея. Желая ти късмет.