Дж. Уорд - Ангелският дял

— Е, човече — каза старият му приятел с акцента си от Ню Джърси. — Виждаш ли, че можеш.

Лейн хвърли поглед през рамо.

— Какво?

— Да бъдеш мил. Мразя това у теб. Ядосваш ме, подлудяваш ме, а после ставаш съвсем искрен и за мен е невъзможно да не приема извинението ти, бял привилегирован задник такъв. Между другото, харесваше ми да съм ти ядосан. Беше единственото физическо усилие напоследък — е, Тифани не се брои.

Лейн се усмихна леко, после отново се загледа през прозореца.

— Честност, а? Искаш честност? Да ти кажа ли нещо, което не съм казвал на никого?

— Да. Колкото по-добре знам какво става, толкова по-добре ще мога да помогна и по-малко ще мразя обстоятелството, че съм затворен тук.

Някъде в далечината ястреб се носеше в невидим въздушен поток, завиваше рязко и се спускаше стремглаво, сякаш небето бе пълно с магистрали и препятствия, които само птиците можеха да видят.

— Мисля, че брат ми го е убил — чу се Лейн да казва. — Мисля, че Едуард го е направил.

Човече, Джеф напълно се наслаждаваше на справедливия си гняв. Той бе като гладко, но бързо пътуване, изгарящата болка в гърдите му бе като никога непресъхващ резервоар, гневът го държа буден цяла нощ и той бе концентриран в числата, бързо преглеждаше данните.

Той и задникът Лейн бяха стигали три пъти до задънена улица в своите отношения, липсата на комуникация или глупостта ги разделяха. Но Лейн винаги някак си успяваше да скъси разстоянието. Просто притежаваше тази способност.

И, да, беше го направил отново. Особено с последните си думи, равносилни на сензационна новина.

— По дяволите — каза Джеф и се облегна на възглавниците. — Сериозно ли говориш?

Тъп въпрос.

Защото такива думи не биха излезли от ничия уста дори на шега и особено като се има предвид какво бе станало в това семейство. Те не бяха нещо, което Лейн лесно би признал пред себе си по отношение на своя по-голям брат герой — освен ако нямаше основателна причина.

— Защо? — запита тихо Джеф. — Защо Едуард би направил нещо такова?

— Той имаше мотив. Баща ми бе ужасен човек и причини много ужасни неща на доста хора с власт. Но дали Монтеверди би го убил заради дълга му? Не. Той си иска парите обратно. И Розалинда не го е направила. Беше мъртва, преди баща ми да скочи или падне от моста. Джин винаги го е мразила, но не би искала да изцапа ръцете си. Майка ми винаги е имала причина, но никога способност. Кой друг би могъл да го извърши?

— Брат ти също не е в добра форма. Искам да кажа, бях си взел нещо за хапване и се връщах в стаята си, когато той влезе в къщата. Куцаше така, сякаш кракът му е счупен. Не ми се струва възможно да затвори вратата, камо ли да бутне някого от моста.

— Възможно е някой да му е помогнал — Лейн хвърли поглед през рамо и красивото му лице сякаш бе минало през центрофугата на пералната машина — и то не в добрия смисъл. — Хората от фермата са му предани. Брат ми знае как да предизвиква подобни чувства и как да ги използва.

— Бил ли е тук? В къщата?

— Не знам.

— Има охранителни камери, нали така? Тук, в имението.

— Да, и той го знае. Той инсталира проклетата система и ако нещо е изтрито, ще се разбере. Има включвания, които не могат да бъдат изтрити.

— Детективите помолиха ли за записите?

— Още не. Но ще го направят.

— А ти ще им ги дадеш ли?

Лейн изруга.

— Имам ли избор? И не знам… бях сам с Едуард днес. Едва не го попитах.

— Какво те спря? Да не се уплаши, че ще се ядоса?

— Не. Уплаших се от отговора.

— Какъв е следващият ти ход?

— Ще чакам. Детективите няма да си тръгнат. Ще отидат да го видят във фермата. Ако го е направил…

— Не можеш да го спасиш.

— Не, не мога.

— Защо точно брат ти ще иска да убива баща ви?

— Баща ни се опита да го убие в Южна Америка — Едуард е в това състояние заради онова, което му сториха там. А и преди това отношенията им не бяха добри. По дяволите, баща ни дори преднамерено го е изключил от завещанието. Но, знаеш ли, брат ми не е човек, с когото можеш да се отнасяш така. Той има характер.

Джеф се замисли за собствените си брат и сестра, които също живееха в Манхатън. Те бяха женени. Имаха деца. Родителите им разделяха времето си между Флорида и Кънектикът, но имаха временно жилище и в Сохо. Всички се събираха за празниците и имаше и топлина, и конфликти, и радост, и сълзи, и смях.

Винаги смях.

Лейн имаше хубава къща. И доста хубави неща. Добри автомобили.

Но не можеше да се прави сравнение, нали.