Дж. Уорд - Ангелският дял

Амелия бе вън след секунда, но не защото тичаше.

Амелия не бягаше от нищо. Точно като баща си.

— Мисията завършена — каза Ричард, стана и отново отиде до бара. — Крушата не пада по-далеч от дървото, що се отнася до нея. И нека да бъда ясен, няма да ти напиша никакъв чек. Отмени приема, щом искаш, и ще сключим брак в общината. За мен няма значение.

Джин не откъсваше поглед от екрана, умът й препускаше. И все още гледаше в празното пространство, когато Ричард застана пред нея.

— Помни едно — каза той. — Имаш способността да бъдеш креативна в моменти като този. Мога ли да ти напомня, че не понасям неуважението и може би ще си спомниш какви ще бъдат последиците от всяка отправена ми обида.

„О, но ти харесва, болно копеле такова“, помисли си Джин с горчивина. — Наслаждаваш се на всяка минута.“

— Благодаря, Джон. Страхотно момче си.

Като чу гласа на Лейн, Лизи отмести поглед от празния хладилник. Той седеше до кръглата маса в кухнята в къщата й и говореше на отворения пред него лаптоп, смръщил вежди.

— Моля? — запита тя и затвори хладилника.

— Джон Ленгхе. Богът на зърното. Каза ми, че ще ми предостави цялата информация, с която разполага, за „WWB холдингс“. И ето я.

Той обърна екрана, а тя се наведе и хвърли поглед на имейла, който изглеждаше с обема на книга.

— О! Има доста имена.

— Сега трябва само да ги намерим — Лейн се облегна назад и изпъна ръце над главата си, а нещо изпука толкова силно, че тя трепна. — Заклевам се, това е като нямащо край пътешествие с влакче на ужасите — от онези, които не свършват и след като повърнеш.

Тя застана зад него и започна да масажира раменете му.

— Говори ли пак с репортерката?

— Да — отпусна рамене. — О, Господи, хубаво е.

— Толкова си напрегнат.

— Знам — издиша. — Да, говорих с нея. Ще публикува историята. Не мога да направя нищо, за да я спра. Трябва да е проговорил някой от вицепрезидентите. Защото тя знае дяволски много.

— Но как е възможно да я публикува. „Брадфорд Бърбън Къмпани“ не е публична компания. Не е ли нарушение на правото на поверителност?

— Няма такова, когато става въпрос за бизнес. И всичко ще е наред, ако спазва определени условия. Нещо като „според непотвърден източник“…

— И какво ще стане после?

— Не знам и наистина не мога да се тревожа за това. Всичко, което искам, е, утрешният ден вече да е свършил, а после следващата криза ще получи цялото ми внимание.

— Е, готови сме. С мистър Харис се погрижихме за всичко, а мис Аврора е готова в кухнята. Погрижихме се за тревата и градините. Утре сутрин ще приключим с последните приготовления. Всичко е готово за нашествието от хора. Колко се очакват?

— Хиляда може би. Поне толкова — о, ето. Дааа — главата му се наклони на другата страна и тя се възхити на линията на силния му врат. — Поне колкото бяха за обяда след дербито. Хората обожават да бъдат свидетели на падението. А след утрешната статия ще сме като заклано животно на тезгяха на месаря.

Лизи поклати глава.

— Помниш ли моята фантазия, в която оставяме зад гърба си всичко това?

Лейн се обърна и я взе в скута си. Отметна косата от лицето й и я погледна, а усмивката му почти стигаше до очите му.

— Да, о, да. Разкажи ми я отново.

Тя погали брадичката му, врата му, раменете му.

— Живеем във ферма някъде далеч. Прекарваш дните си като треньор по баскетбол. Аз садя цветя, които продаваме в града. Всяка вечер седим заедно на верандата и гледаме как слънцето залязва над царевичните стъбла. В събота ходим на пазара. Може би продавам разни неща. А може би ти продаваш. Купуваме си хранителни продукти от малък магазин, където смятат рагуто за чуждестранен деликатес, приготвям много супи през зимата и картофена салата през лятото.

Той затвори очи и кимна.

— И ябълков пай.

Тя се засмя.

— Ябълков пай, да. И се къпем в езерцето отзад.

— О, тази част ми харесва.

— И аз мислех, че ще ти хареса.

Ръцете му започнаха да бродят по тялото й, да галят кръста й, да се придвижват по-нагоре.

— Може ли да ти призная нещо?

— На всяка цена.

— Всичко това няма да се отрази добре на характера ми — смръщи още по-силно вежди. — Но пък, от друга страна, и настоящият момент също не ми се отразява добре.

— Какво има?

Мина известно време, преди да отговори.

— Когато бяхме в офиса на баща ми, исках да пратя всичко от бюрото на пода и да правя секс с теб върху проклетото нещо.

— Наистина ли?

— Да — сви рамене. — Поквареност?