Дж. Уорд - Ангелският дял

— Чу ме. Предлагам ти дял от най-старата и най-добра компания за алкохол в Америка. И преди да ми кажеш, че не мога да дрън-дрън-дрън, позволи ми да ти припомня, че управителният съвет е в задния ми джоб. Мога да правя каквото, по дяволите, искам и каквото трябва да направя.

— Ако намериш парите, за да им платиш.

— Помисли си — лукавото копеле погледна през рамо. — Можеш да притежаваш нещо, което си заслужава, Джеф. Не само да предъвкваш цифри за инвестиционна банка, която ти плаща, за да бъдеш високо платена сметачна машина. Може да бъдеш първият притежател на акции в „Брадфорд Бърбън Къмпани“, който не е член на семейството, и да помогнеш да решим какво ще е бъдещето ни.

Джеф отново се загледа в статията.

— Щеше ли да ми предложиш това, ако нещата вървяха добре!

— Не. Но само защото, ако нещата вървяха добре, аз изобщо нямаше да съм свързан с компанията.

— И какво ще стане, когато всичко това приключи?

— Зависи как ще изглежда „приключването“, нали? Това може да промени живота ти, Джеф.

— Да, това се казва препоръка. Виж как е променен твоят живот. И още нещо — последния път, когато искаше да остана, ти ме заплаши. Сега се опитваш да ме подкупиш.

— Има ли ефект? — Джеф не отговори и Лейн продължи. — Не исках да те принуждавам. Наистина. И ти си прав. Блъскам се с това като идиот. Но не мога да се сетя за нищо друго и никакъв спасител няма да слезе от небесата и да разчисти всичко това.

— Това не може да бъде разчистено.

— Така е. Но трябва да го направя. Нямам избор.

Джеф отново поклати глава.

— Не знам дали мога да ти имам доверие.

— Какво да направя, за да ми повярваш?

— След всичко това? Не съм сигурен дали някога ще мога да ти повярвам.

— Тогава помисли за собствения си интерес. Ако притежаваш нещо от онова, което се опитваш да спасиш, имаш огромно преимущество и освен това — точната мотивация, която ти трябва. Помисли си. Ти си бизнесмен. Със сигурност знаеш колко можеш да спечелиш, ако сега ти дам дял и после нещата отново потръгнат? Има наши братовчеди, които умират да купят компанията. Това е единствен по рода си шанс да получиш дял, чиято стойност може да достигне осемцифрено число — ако не смятаме проклетата лотария.

При тези думи, защото знаеше точно кога да отстъпи, Лейн излезе и затвори безшумно вратата.

— Мамка му — измърмори Джеф на себе си.

Лизи свали шортите си в цвят каки и ги сложи на плота до мивката в банята на Лейн заедно с работната си риза. Изправи се и видя в огледалото отражение, което беше познато, но и странно. Личеше си къде косата й е била пристегната в конска опашка, кожата й лъщеше прекалено от слънцезащитния крем, който бе сложила рано следобед, и под очите й имаше тъмни кръгове.

Всичко това обаче беше нормално.

Тя вдигна черната рокля пред себе си, облече я през глава и помисли: „Добре, ето това е странното“.

При последния прием в Ийстърли преди по-малко от седмица, тя определено бе в лагера на служителите. Сега беше неопределим хибрид — отчасти член на семейството, защото бе сгодена за Лейн, но името й все още бе в списъка за заплатите на служителите, и тя бе изцяло ангажирана с подготовката на сегашния прием.

Тя измъкна ластика от косата си и я среса, но следата не се махаше и косата й не изглеждаше добре.

Може би имаше време за…

Не. Погледна телефона си и видя, че цифрите върху екрана изписват „3:43“. Нямаше време дори за един от светкавично бързите й душове.

Първите гости щяха да пристигнат след седемнайсет минути, автобусите щяха да ги вземат от местата за паркиране покрай „Ривър Роуд“ и да ги оставят горе на хълма пред огромната входна врата на Ийстърли.

— Изглеждаш съвършено.

Тя хвърли поглед към вратата и се усмихна на Лейн.

— Ти си предубеден.

Лейн носеше тъмносин костюм с бледосиня риза и кораловочервена вратовръзка. Косата му бе още мокра от душа и той миришеше на одеколона, който винаги използваше.

Лизи отново се съсредоточи върху себе си, приглаждайки обикновената памучна рокля. Господи, имаше чувството, че носи чужда дреха и наистина беше така. Не беше ли заела тази рокля от братовчедка си преди десет години — пак за погребение? Дрехата беше прана толкова много пъти, че бе изсветляла по шевовете, но Лизи нямаше нищо друго в гардероба си.

— Предпочитам да работя на този прием — каза тя.

— Знам.

— Мислиш ли, че Шантал ще дойде?

— Няма да посмее.

Лизи не бе толкова сигурна. Бъдещата бивша съпруга на Лейн бе винаги жадна за внимание и това бе идеална възможност да потвърди връзката си с Брадфордови, въпреки че бракът вече не съществуваше.