Дж. Уорд - Ангелският дял

— Шегуваш се с мен, нали? — някогашният му съквартирант го гледаше втренчено, сякаш на челото му израстваше рог. — Били са нарушени закони, защото до щатския министър на правосъдието и до федералните данъчни власти са подавани декларации, в които намерих несъответствия, федералните могат да те обвинят в тайно споразумение в ущърб на трета страна, Лейн. По дяволите, дори аз мога да те обвиня в такова сега, като знам какво правя.

Лейн хвърли поглед през рамо.

— Там ли отиваш?

— Може би.

— А какво, ако кажа, че мога да те защитя.

Джеф изви очи нагоре и отиде до една от чантите върху леглото. Затвори ципа и поклати глава.

— Накарал си разни непрокопсаници да мислят, че светът се върти около вас. Че правилата са различни само защото имаш родословно дърво и пари.

— Парите вече ги няма, помниш ли.

— Виж, или ще се обадиш на федералните, или ще се наложи аз да го направя. Обичам те като брат, но нямам намерение да отида в затвора заради теб…

— Ще се погрижим за нещата.

Джеф изправи гръб и обърна глава. Отвори уста. После я затвори.

— Говориш като мафиот.

Лейн сви рамене.

— Нещата стоят така. Но щом казвам, че мога да те защитя, това включва и от правителството.

— Ти си луд.

Лейн просто гледаше втренчено стария си приятел. И колкото по-дълго очите му бях в контакт с тези зад очилата, толкова по-блед ставаше Джеф.

След миг Джеф седна на леглото и постави длани на коленете си. Огледа изисканата стая и тихо каза:

— По дяволите.

— Ако останеш тук и откриеш какво е станало, мога да се справя тихомълком с проблема. И това е курсът, който ще поема.

— А ако не се съглася?

— Ще останеш.

— Това заплаха ли е?

— Разбира се, че не. Ти си един от най-старите ми приятели.

Но и двамата знаеха истината. Сега той знаеше прекалено много, че да го оставят да си тръгне.

— Исусе Христе — Джеф сложи ръка на слепоочието си, сякаш болка раздираше главата му. — Ако знаех какъв капан е това, никога нямаше да дойда.

— Ще се погрижа за теб. Пари или не, има прекалено много хора, които са длъжници на семейството ми.

— Защото ще принудиш и тях?

— Нещата са такива, каквито са.

— Майната ти, Лейн.

— Да приключим с това, става ли? Довърши каквото си започнал, може би ще ти трябва още седмица и после си свободен да си вървиш. Честна игра. Все едно никога не си бил тук. Оттам нататък ще поема аз.

— А ако си тръгна сега?

— Не мога да ти позволя. Съжалявам.

Джеф поклати глава, сякаш искаше да се събуди от лош сън.

— Истинският свят вече не работи така, Лейн. Сега не сме в петдесетте години на двайсети век. Хората като вас, Брадфордови, не могат да контролират нещата както някога. Не можеш да заровиш отговорността в задния двор само защото ти е неудобна или защото липсата на публичност е по-важна от закона. А колкото до мен? Не ме притискай. Не ме поставяй в такова положение.

— Ти не си единственият, който има информация — Лейн отиде до бюрото и взе флашката. — Не мисля, че професионалната ти репутация в Манхатън ще успее да преживее разкритията за хазарта, който организираше в колежа. Студенти от пет университета прекарваха стотици хиляди долари през теб и твоята система от букмейкъри и преди да си се впуснал в спор от типа на кой ще потъне, ще ти напомня, че начинанието беше незаконно и с такива размери, че самият ти няма как да не бъдеш опетнен.

— Майната ти.

— Нещата са такива, каквито са.

Джеф сведе за миг поглед към ръкавелите на деловата си риза. После отново поклати глава.

— Човече, ти си точно като баща си.

— Майната му дори и да съм.

— Ти ме изнудваш! Какво ти става по дяволите!?

— Става въпрос за оцеляване! Мислиш, че искам да правя това? Мислиш, че принуждавам един от най-старите си приятели да стои в гнездото на усойниците с мен? Баща ми щеше да се наслаждава на това — аз го мразя! Но как другояче се предполага да постъпя?

Джеф стана и извика в отговор.

— Извикай проклетите федерални! Бъди нормален вместо някакъв Тони Сопрано [35] „Семейство Сопрано“ е американски драматичен сериал, създаден от сценариста Дейвид Чейс. Тони Сопрано е лесно избухлив член на мафиотска организация, контролираща престъпните сделки в Ню Джърси. — Бел.р. от Кентъки!

— Не мога — каза Лейн мрачно. — Съжалявам, но не мога. И съжалявам, но имам нужда от теб и съм в трагичната ситуация, така че съм готов да направя всичко по силите си, за да те задържа.

Джеф прониза с пръст изпълнения с напрежение въздух.