Дж. Уорд - Ангелският дял

— Лейн… по дяволите.

— Търсиш работа зад бюро? Защото аз наемам хората на работа. Квалификациите включват силна толерантност към игрите за власт, гардероб, пълен с ръчно ушити костюми, и липса на кръвна връзка със семейството. О, почакай. Такъв беше баща ми и вече сме заседнали в блатото. Така че сини дънки и добра горна дреха ще свършат работа. Кажи ми, все още ли играеш баскетбол?

Вратата на джета се отвори и стълбичката се спусна. Мъжът, който излезе, беше около шейсетгодишен, имаше здравото телосложение на бивш футболист, квадратна брадичка като на супергерой от комикс и беше облечен в къси панталони за голф и поло, за чието внимателно оглеждане вероятно щяхте да имате нужда от безопасни очила.

Беше като неонова факла на черен фон. Но на него някак си му подхождаше.

Но пък, от друга страна, когато струваш приблизително три милиарда долара, можеш да носиш, каквото пожелаеш.

Джон Ленгхе говореше по телефона, когато стигна до настилката пред хангара.

— … кацнах. Да. Добре, точно така…

Акцентът съвсем точно определяше рожденото му място като средните равнини, говореше бавно, както и крачеше. Но човек не трябваше да си позволява да бъде заблуден. Ленгхе контролираше шейсет процента от зърното — и фермите, производители на пшеница, както и петдесет процента от всички млекодайни крави. Той беше буквално Зърненият бог и не беше изненада, че не искаше да губи дори времето, което му е необходимо, за да слезе по стълбичката на самолета, след като можеше да прави бизнес.

— … ще бъда у дома по-късно тази вечер. И кажи на Роджър да не полива тревата. Това си е моя работа — какво? Да, знам, че му плащам и затова мога да му казвам какво да не прави. Обичам те. Какво? Разбира се, че ще приготвя свинските пържоли, скъпа. Трябва само да ме помолиш. Чао засега.

Окееееей, значи говореше със съпругата си по телефона.

— Момчета — извика той. — Неочаквана изненада.

Лейн го пресрещна на половината разстояние и му подаде ръка.

— Благодаря, че прие да се видиш с нас.

— Съжалявам за баща ти — Джон поклати глава. — Изгубих моя преди две години и още не съм го преодолял.

— Познаваш ли Мак, нашия майстор дестилатор?

— За пръв път го виждам лично — Джон се усмихна и потупа Мак по рамото. — Цяла вечност се наслаждавам на вашия бърбън.

Мак каза много и все подходящи неща. И после настъпи пауза.

— И така — Джон подръпна нагоре късите си панталони. — Преди около половин час ми се обадиха от вашия борд, синко. Искаш ли да говорим за това насаме?

— Да. Наистина искам. Всичко това трябва да остане поверително.

— Разбирам и го смятай за уредено. Нямам обаче много време. Трябва да съм у дома в Канзас за вечеря, а трябва да спра на две места преди това. Да използваме самолета вместо конферентна зала?

— Звучи ми добре, сър.

Вътре самолетът на Ленгхе не приличаше ни най-малко на тези на „Брадфорд Бърбън Къмпани“. Вместо кремава кожа и чисти пепелници Богът на зърното бе вкарал в интериора личния си вкус и той беше уютен и приятен — от ръчно тъканите одеяла до възглавничките с логото на Канзаския университет. Купи с пуканки, а не с хайвер, бяха пръснати навсякъде и вместо алкохол имаше безалкохолни напитки. Не се виждаше стюардеса. И ако въобще имаше такава, то това щеше да бъде съпругата му, а не някоя силиконова красавица.

Ленгхе им предложи пепси кола и очевидно бе готов да им я сервира сам.

— Добре сме, благодаря — каза Лейн и се настани до малката масичка.

Мак седна до него, а Ленгхе — срещу тях. Скръсти в скута си дебелопръстите си ръце и се наведе напред, светлите му очи изпъкваха на фона на загорялото лице.

— Чух, че хората от висшия мениджмънт не се разбират добре с теб — каза Ленгхе.

— Така е.

— Председателят на борда ми каза, че си ги изхвърлил от офисите им и си затворил бизнес центъра.

— Така е.

— И каква е причината?

— Не е нещо, с което се гордея, страхувам се. В момента се опитвам да стигна до дъното на всичко, но имам причина да вярвам, че някой краде от компанията ми. И се страхувам, че е някой от тях или че всичките са замесени. Не знам достатъчно, за да кажа нещо повече.

Лъжец, лъжец, лъжец.

— Значи не си разговарял с председателя на борда?

— Преди да разполагам с всички факти? Не. Освен това не му дължа никакво обяснение.

— Е, синко, мисля, че неговото мнение по този въпрос е различно.

— Ще се видя с него веднага, щом съм готов. Когато човек има доказателства за кражба от величината, за която говоря, не може да има доверие на никого.