Дж. Уорд - Ангелският дял

Лизи хвърли поглед през рамо, без да помръдне ръце.

— О, здравей.

— Да — Джин прочисти гърлото си. — И аз исках да кажа „здравей“.

— Имаш ли нужда от нещо?

— Всъщност да. Искам ти да се погрижиш за цветята на сватбата и приема ми. Ще изчакаме да минат посещенията за смъртта на баща ми, така че сватбата ще се състои в събота след сключването на брака в петък. Знам, че предизвестието е кратко, но ти със сигурност ще можеш да се справиш.

Лизи потърка дланите си, с което свали от тях само едрата мръсотия, и се обърна към Джин.

— Говори ли с Лейн за това?

— Защо да го правя? Това е моята къща. Моят прием. Той не ми е баща.

— Мислех за всичките финансови предизвикателства…

— Слонова кост и праскова като цветове. И преди да ми заговориш за цената, приемът ще е малък, само четиристотин души. Така ще имаме най-много четиридесет маси в градината. О, можеш ли също така да се погрижиш за поръчката на масите и столовете? Още — палатка, сребърни прибори и чаши. Нямам доверие на мистър Харис. А мис Аврора ще се погрижи за храната.

— Кой ще плати всичко това?

— Моля?

— Тук говорим за събитие, струващо седемдесет и пет хиляди долара. В добавка към всичко това ще имаш нужда от хора, които да паркират автомобилите и автобусите. Мис Аврора ще има нужда от помощ в кухнята. Кой ще плати?

Джин отвори уста. После си спомни, че Розалинда е мъртва. Така че нямаше смисъл да казва нейното име.

— Ние ще платим — вирна брадичка. — Ето как ще бъдат покрити разноските.

— Мисля, че е по-добре да говориш с Лейн — Лизи вдигна мръсните си длани. — И ще ти кажа само това. Ако той реши, че може да си позволи всичко това в този момент? Ще бъда щастлива да помогна с каквото мога, за да се случи.

Джин разпери пръсти и огледа маникюра си. Нямаше обелени места. Лакът беше перфектен. Червен като кръв и блестящ като нова монета.

— Може и да спиш с брат ми, скъпа, но нека не избързваме, а? Все още си част от персонала и като такава това не е твоя работа, нали?

Да, имаше… проблеми… но едно малко събиране със сигурност нямаше да накара банката да фалира? А и тези разходи бяха необходими. Тя беше Брадфорд, за бога.

Лизи извърна поглед, смръщила вежди. Когато се обърна отново с лице към Джин, заговори спокойно:

— Само за да сме наясно аз и ти, да, може и да съм от персонала, но нямам нужда от нещо, което да ме отрезви, за разлика от теб. Много добре знам каква е ситуацията, в която се намира това домакинство и ако ще се почувстваш по-добре, като разиграваш сценки от „Имението Даунтън“ [39] „Имението Даунтън“ (оригинално заглавие: Downton Abbey, на английски: Абатство Даунтън) е британски драматичен сериал, създаден от Джулиан Фелоуз и копродуциран от Carnival Films и Masterpiece. Първото му излъчване бе по телевизия ITV в Обединеното кралство на 26 септември 2010 г. — Бел.р. с мен, чудесно. Но това няма да промени реалността, а тя е, че твоят „скромен“ сватбен прием е повече, отколкото можеш да си позволиш в момента. И няма да поръчам дори и глухарче без разрешението на брат ти.

Джин усети как клоновете на голямото й семейство се забиват в гърба й.

— Е, аз никога…

— Здравей, майко.

Безгрижният глас беше като чук, който я удари отзад по врата. Джин не се обърна веднага. Фокусира се в стъклото пред себе си, за да види кой се приближава отзад. Лицето, което се отрази в стъклото, се беше променило от септември, когато го видя за последен път. Цветът бе същият, а дългата и тъмна коса бе същата като тази на Джин — И да, изражението бе каквото го помнеше. Но скулите изглеждаха по-високи — или заради процеса на съзряване, или защото Амелия бе изгубила тегло. Което никога не бе нещо лошо.

Джин се обърна. Дъщеря й бе облечена в плътно прилепнали дънки, които караха краката й да изглеждат като сламки, черна блуза от „Шанел“ с бяла яка и маншети и ниски обувки марка „Тори Бърч“ [40] Тори Бърч (Tory Burch) е американска модна дизайнерка, бизнес дама и виден филантроп, спечелила множество модни награди. — Бел.р. .

Без значение какво беше държанието й, тя изглеждаше като дошла тук право от улиците на Париж.

— Амелия. Какво правиш у дома?

— И аз се радвам да те видя.

Джин хвърли поглед през рамо, отиде при Лизи с намерението да й каже да си върви, но тя вече бе излязла през една от задните врати в градината, която се затвори с тихо изщракване.

За миг умът на Джин се изпълни с образи на растящата й дъщеря и тук и сега бяха заменени от там и тогава. Миналото обаче не можеше да поправи сегашното им отчуждение, разстоянието и враждебността, които години наред бяха подхранвани от това, че Джин се бе държала по-скоро като сестра, отколкото като майка. Омразна сестра.