Дж. Уорд - Ангелският дял

— Не, благодаря ти — с изключение на чисти завивки не искаше нищо друго. И никога нямаше да иска. — Сигурен съм обаче, че старият ми съквартирант оценява личното обслужване.

— Е, ще ми кажете, ако има нещо, нали?

Тя се отдалечи с шумолене на полите, а той се сети за първия сезон на „Зловеща семейна история“ [44] „Зловеща семейна история“ (на английски: American Horror Story) е американски сериал на ужасите. Излъчването му започва на 5 октомври 2011 г. Сериалът е структуриран като антология — всеки сезон разказва отделна история. — Бел.р. , където камериерката беше понякога стара, понякога — млада. Тази тук определено бе млада. Добрата новина? Джеф поне можеше да разтовари част от стреса. И Тифании Тифании Тифании не беше призрак, който ще се превърне в старица в най-неподходящия момент.

„Човече, ти си също като баща си.“

— Не, не съм.

Като влезе в голямата и професионална кухня, Лейн подуши пресните кифлички и завари мис Аврора и помощник-шерифа Рамзи да седят един до друг на столчета до гранитния плот, а между тях — две чаши с кафе и чиния кифлички. Помощник-шерифът беше в униформа, с пистолет на бедрото и радио на огромното рамо. Мис Аврора беше с престилка и широки сини панталони.

Изглеждаше по-слаба, отколкото бе в деня, когато той пристигна тук, помисли си мрачно Лейн.

— Добрутро — каза Лейн, отиде при Рамзи и двамата удариха разтворени длани за поздрав.

— На теб също.

— Има ли място за трети?

— Винаги — мис Аврора побутна към него празна чаша и стана, за да вземе джезвето от машината. — Ще ви оставя насаме вас двамата.

— Остани — каза Лейн и седна. — Моля те.

Господи, бе забравил колко огромен е Рамзи. Лейн бе висок един осемдесет и пет или шест, но до помощник-шерифа се чувстваше като кукла Барби.

— Докладът от аутопсията — Мич вдигна поглед. — Пръстът е на баща ти. Определено. Има белези по останките, които отговарят на следите по костта на намереното в предния ви двор.

— В такъв случай бил е убит — Лейн благодари с кимване за кафето, което бе плъзнато пред него. — Защото човек не би си причинил сам това.

— Знаеше ли, че баща ти е болен?

— Че нещо не бе наред с главата му ли? Да.

— Имал е рак на белия дроб.

Лейн бавно остави чашата.

— Моля?

— Баща ти е страдал от рак в напреднал стадий, който е имал метастази и в мозъка. Патологът каза, че са му оставали най-много още шест месеца и че много скоро болестта е щяла да повлияе на равновесието и движенията му до степен, при която е нямало да може да го скрие от другите.

— Онези цигари — погледна към мис Аврора. — Всичките онези проклети цигари.

— Внимавай какво говориш — каза тя. — Но винаги съм искала да ги спре. Аз не съм избрала доброволно рака си. Не знам някой да иска тази болест.

Лейн погледна Рамзи и запита:

— Възможно ли е да не е знаел? И от колко време го е имал?

Не че баща му би го удостоил с нещо като доклад за здравето си. По дяволите, като познаваше великия Уилям Болдуин, лесно беше да повярва, че е мислел да потисне болестта само с волята си.

— Аз самият зададох тези въпроси на патолога — Рамзи поклати глава. — Каза, че баща ти най-вероятно вече е проявявал симптоми. Не му е достигал въздух. Главоболия. Замаяност. Останките не показват да му е правена операция, нямаше отвор в гърдите, нищо, но това не означава, че не е бил на химиотерапия или че не е преминал лъчетерапия. Тялото беше в наистина лошо състояние. Взеха проби от тъканта и поръчаха да се направи токсикологичен анализ, макар че резултатите ще отнемат известно време.

Лейн потърка лицето си.

— Тогава може и наистина да се е самоубил. Ако е знаел, че ще умре и не е искал да страда, може и да е скочил от онзи мост.

Ами пръста? Онзи пръстен? Фактът, че при всички акри, от които се състоеше имението, от всички скрити и открити места, нещото бе заровено точно под прозореца на майка му?

— А може и да е бил хвърлен — предположи помощник-шерифът. — Болестта не означава, че не е бил убит. В дробовете имаше вода, което доказва, че е бил жив и си е поел поне веднъж дъх, след като се е озовал във водата — Рамзи погледна мис Аврора. — Мем, съжалявам, че се налага да говоря за това толкова подробно.

Майката на Лейн само сви рамене.

— Нещата са такива, каквито са.

Лейн също погледна мис Аврора.

— През цялото това време бях в Ню Йорк. Ти забеляза ли нещо… различно у него?

Макар че каквото и да е било състоянието му, все още е изпитвал желание за секс. Поне според Шантал и бебето, което носеше.