Дж. Уорд - Ангелският дял

„Фантастично“, помисли си Джин.

В последвалата тишина тя се опита да покаже родителското си възмущение и си представи как тропа с обувката си с висок ток или пък размахва показалец. Нито едно от двете не бе подходящо. Единственото подходящо бе да извика Едуард, който да се справи с това. Той щеше да знае какво да направи.

Но не. Тази пътека бе отрязана.

Накрая каза:

— Може ли да попитам защо са те помолили да напуснеш?

— Ти как мислиш? Аз съм твоя дъщеря все пак.

Джин направи физиономия.

— Алкохол? Или те хванаха с момче?

Амелия просто вирна брадичка, което показваше, че провинението й е по-сериозно.

— Спала си с някой от учителите? Ти луда ли си?

— И ти си го направила. Затова си напуснала училище…

Предната врата се отвори и се появи Лейн, който бе като фар за моряците.

— Познай кой се е върнал у дома от училище — каза сухо Джин.

— Чух. Ела тук, Амес. Отдавна не сме се виждали.

Момичето се отпусна в прегръдките на Лейн и двете тъмнокоси глави се събраха заедно, а Джин извърна поглед.

— Тя има новини — измърмори Джин, докато се разхождаше из оранжерията и подръпваше листата на орхидеите. — Защо не му кажеш?

— Изритаха ме.

— Защото е спала с някой от учителите си — Джин махна с ръка. — От всичките ми прегрешения е избрала да наследи точно това.

Лейн изруга и отстъпи назад.

— Амелия.

— О, той използва истинското ти име — Джин се усмихна с мисълта, че брат й звучи съвсем като баща им. — Значи говори сериозно. Има ли някой от „Хочкис“, на когото можем да се обадим, Лейн? Със сигурност можем да им повлияем да я приемат обратно.

Лейн си разтърка лицето.

— Някой възползва ли се от теб? Беше ли наранена?

— Не — отговори момичето. — Не беше така.

Заговори Джин.

— Трябва да има начин да я върнем в…

— Не наближават ли последните изпити? — прекъсна я Лейн. — Няма да вземеш удостоверение за завършено образование? Исусе Христе, Амес, това е сериозно. Лоша работа.

— Съжалявам.

— Да — измърмори Джин, — изглежда, че съжаляваш. Искаш ли кърпичка? Това ще ти помогне ли да изиграеш ролята си по-добре?

— Диамантът на пръста ти е великолепен — каза остро Амелия. — Ще се омъжваш, предполагам?

— Два дни след като свърши поклонението пред дядо ти.

— Да, добре че се обади да ми кажеш, майко.

— Женитбата ми не е важна.

— Съгласна съм. Говоря за смъртта на дядо. Дядо ми е умрял, а аз узнавам за това от вестниците.

Лейн се обърна.

— Не си й се обадила, Джин? Наистина ли?

— Моля за извинение, но тя е тази, която е изритана от подготвителното училище. А ти ме гледаш така, сякаш аз съм направила нещо нередно.

— Мога да ходя на училище тук, в Шарлмонт — намеси се Амелия. — „Шарлмонт Кънтри Дей“ е добро училище и мога да живея тук, у дома…

— Какво те кара да мислиш, че ще те приемат сега? — запита Джин.

— Нашите пари послужиха за разширението му преди пет години — заяви Амелия. — Като че ли няма да ме приемат. За кого се омъжваш, майко? Нека позная. Той е богат и безгръбначен…

— Достатъчно! — сряза я Лейн. — Джин, тя е твоя дъщеря. Поне веднъж в живота си ще се държиш ли като майка? И Амелия, проблемът е по-голям, отколкото осъзнаваш.

— Но е поправим — каза момичето. — В това семейство всичко е поправимо, нали?

— Всъщност това не е вярно. И по-добре се моли да не го научиш по трудния начин и заради сегашното си провинение.

Лейн се обърна с намерението да си върви, но Джин се сети за приема си и извика след него:

— Чакай, трябва да обсъдим нещо.

— Няма да се обадя в „Шарлмонт Кънтри Дей“. Ти ще го направиш за нея. Време е да се намесиш.

Джин скръсти ръце на гърди и трепна, когато едно от нараняванията на лакътя й, причинени от Ричард, шумно запротестира.

— Амелия, ще отидеш ли да демонстрираш лошото си настроение в стаята си? Или може при басейна? Сигурна съм, че с помощна на акаунта си в туитър ще прекараш няколко щастливи часа, като информираш приятелите си за отвратителното естество на простъпката, върнала те у дома?

— За мен е удоволствие — каза Амелия. — Със сигурност е по-добре, отколкото да съм в твоята компания.

Момичето не се отдалечи ядосано, а величествено, като остави след себе си във въздуха аромат, примесен с презрение. Кристално ясно.

Не беше чудно, че не се разбират добре.

След като вратата се затвори, Джин побесня.

— Може би просто трябва да забрави за училището и да отиде в Ню Йорк, за да стане модел. Ще има повече късмет, ако използва лицето си, отколкото устата си, ако иска да напредне.