Дж. Уорд - Ангелският дял

Примижа срещу слънчевата светлина и запита:

— Кой е?

— Детектив Меримак. От полицейското управление в Шарлмонт.

Чуха се остри стъпки по бетона и когато спряха пред него, полицаят разтвори портмонето си и му показа личната си карта и значката си.

— Чудех се дали не мога да ви задам няколко въпроса. Просто формалност.

Едуард премести поглед от документите към лицето, което отговаряше на ламинираната снимка. Меримак бе афроамериканец с ниско подстригана коса, силна челюст и огромни длани, които предполагаха, че някога е бил спортист. Носеше яркобяла риза с кръста на полицейското управление в Шарлмонт на ръкава, хубави панталони и кожени обувки с гумени подметки, които накараха Едуард да мисли, че понякога му се налага да догонва някого.

— С какво мога да ви помогна, детектив?

Меримак прибра документите си.

— Искате ли да отидем някъде, където ще можете да седнете, докато говорим? Насаме.

— Тук ми е достатъчно добре — Едуард закуцука към бала сено и седна. — Няма никой друг в този хамбар. И ако искате, можете да обърнете кофата и да седнете върху нея.

Меримак поклати глава. Усмихна се. Огледа се.

— Доста пространство имате тук. И много красиви коне.

— Залагате ли на конни надбягвания?

— Само малки суми. Не като вас, сигурен съм.

— Аз не залагам. Вече не.

— Дори на собствените си коне?

— Особено на тях. И така, какво мога да направя за вас?

Детективът отиде до бокса, чиято горна половина бе затворена.

— О! Това се казва красавец!

Едуард поклати глава.

— Не бих се приближавал много, ако бях на ваше…

Небеканзер оголи зъби и се втурна към решетките, а Меримак се завъртя като пумпал в обратна посока и с танцова стъпка, по-добра от тази на Савион Гловър [46] Савион Гловър (Savion Glover) — знаменит американски степ танцьор с новаторски стил. — Бел.р. , стигна до стоманената врата в края на конюшнята. Тогава Едуард каза:

— Не познавате конете, нали?

— А… не — изправи се и прибра ризата си в панталоните. — Не, не съм.

— Е, когато влезете в конюшня с отворени боксове и само един е затворен, вероятно за това има основателна причина.

Меримак поклати глава по посока на огромния жребец, който крачеше напред-назад в бокса си, като че ли искаше да излезе.

— Кажете ми, че никой не го язди.

— Само аз. А аз нямам какво да губя.

— Вие? Можете да се качиш на седлото на гърба на този кон?

— Той е жребец, не просто кон. И да, мога. Когато реша да направя нещо, мога да направя така, че то да стане, дори с това тяло.

Меримак отново се съсредоточи върху него. Отново се усмихна.

— Така ли. Е, това сигурно помага на възстановяването Ви. Четох за Вашето…

— Моята нещастна ваканция? Да, онова, през което преминах, никога няма да бъде показано в Триваго [47] Триваго (Trivago) — немска технология, по която е създадена най-голямата търсачка за изгодни хотелски резервации. — Бел.р. . Но поне получих точки за редовен пътник за пътуването си дотам. Не и за връщането обаче. Трябваше да изпратят каквото бе останало от мен до база на армията, а после Еър Форс ме върнаха в Щатите.

— Не мога да си представя какво ви е било.

— Напротив, можете — Едуард се облегна на клетката и опъна краката си. — И така, какво мога да направя за вас?

— Чакайте, казахте, че Еър Форс са ви върнали у дома?

— Посланикът ни в Колумбия е приятел на семейството ми. Много ми помогна. Както и един помощник-шериф, който ми е приятел.

— Баща ви ли уреди да ви помогнат?

— Не.

— Не?

Едуард наклони глава.

— По онова време той имаше други приоритети. Нима изминахте целия път до окръг Огдън, за да ми задавате въпроси за конете ми? Или става въпрос за баща ми?

Меримак отново се усмихна по начин, който предполагаше, че не му се иска да отправя заплахи.

— Да. Само няколко основни въпроса. В ситуации като тази обичаме да започваме от семейството.

— Питайте.

— Можете ли да опишете каква бе връзката ви с баща ви?

Едуард постави метлата между коленете си и започна да движи дръжката напред и назад.

— Беше на приливи и отливи.

— Това е доста неясно.

— Дефиниция ли искате?

— Не — Меримак извади бележник от задния си джоб и го отвори. — Значи не сте били близки.

— Работих с него няколко години. Но не мога да кажа, че връзката ни бе традиционната между баща и син.

— Вие сте били очевидният наследник?

— Да, що се касаеше до бизнеса.

— Но вече не сте.

— Той е мъртъв. Няма „вече“, нали? И защо не ме попитате направо дали съм го убил и да приключваме с това?