Дж. Уорд - Ангелският дял

— Ще бъде страхотно.

— И така… какво мога да направя за вас, момчета? Съвсем сигурен съм, че не сте дошли тук за тази информация.

Лейн прочисти гърлото си.

— Е, както можеш да се досетиш… след като висшият мениджмънт е уволнен и върви разследване… аз ръководя бизнеса, който е в период на преход…

— От колко зърно на кредит имате нужда?

Заговори Мак.

— Шест месеца ще е добре.

Ленгхе подсвирна.

— Това е много.

— Ще ти дадем отлични условия — каза Лейн. — Голяма лихва и цял склад с бурета бърбън като гаранция. И помни, независимо какво ще се случи вътре в корпорацията, продуктът ни се продава добре и е гореща стока дори в момента. Парите прииждат и няма да са проблем в бъдеще.

Ленгхе изсумтя и човек направо виждаше на практика как се въртят машинките в мозъка му.

— Двамата с теб познаваме един и същи човек — каза той. — Боб Грийнблат?

— Инвестиционния банкер? — кимна Лейн. — Познавам го.

— Той казва, че си много добър на покер.

— Играл съм няколко пъти с него.

— Спечелил си пари от него — Ленгхе се облегна назад, усмихна се и избърса пръстите си в хартиената салфетка. — Не знам дали ти е известно, но аз си падам малко комарджия. Съпругата ми е добра християнка. Не одобрява, но си затваря очите.

Лейн присви очи.

— Какво точно имаш наум?

— Е, получих покана за бдението на баща ти. От иконома ти. Имейлът беше изненада, но със сигурност спестява парите за пощенската марка, така че това ми хареса. Както и да е, ще дойда в града заради поклонението и двамата ще можем да поиграем хазарт. Залогът може да е зърно. Ето как стоят нещата. Първата ми голяма поръчка дойде от твоето семейство — Ленгхе кимна към Мак. — И баща ти бе причината да я получа. Пътувах с автобус цели три щата, защото нямах пари за кола и Големият Мак, както го наричахме, се срещна с мен и двамата бързо станахме приятели. Поръча ми четвърт от първоначалното заявеното количество. После половината. След три години аз бях единственият му доставчик на зърно, а още по-късно и на ечемик.

— Баща ми винаги ви е уважавал — каза Мак.

— Чувството бе взаимно. Както и да е — вниманието му отново бе насочено към Лейн. — Мисля, че трябва да играем.

— Аз все още не разбирам.

Което не бе съвсем вярно. Не беше съвсем неопитен в производството на бърбън, но не беше и експерт. Зърно за шест месеца бе прекалено голям залог. И като се имаше предвид, че средствата му бяха деветдесет и девет процента вложени в „Брадфорд Бърбън Къмпани“, а тя бе здрава колкото и астматик в поле със слама, не знаеше откъде щеше да намери достатъчно пари в брой, за да влезе в играта.

— Ще ти осигуря зърно, ръж и ечемик за шест месеца безплатно, ако спечелиш.

— А ако изгубя?

— Тогава с времето ще ми платиш.

Лейн смръщи вежди.

— Виж, не искам да те разколебавам за сделка, която е изгодна за мен, но това не е справедливо. Ще получиш само онова, което и бездруго ти предложих.

— Първо, обичам предизвикателствата. Второ, интуицията ми казва, че се намираш в наистина много дълбока финансова дупка. Няма нужда да отричаш или потвърждаваш, но не мисля, че можеш да си позволиш да ми платиш сега или в близко бъдеще. И дори да имам сигурна лихва в хиляда бурета? Ще трябва да ги продадеш, за да може компанията да премине през това, защото без пари в брой от разни операции няма да имаш доходи, за да правиш плащания на търговците. Затова го правя. Е, има и още една причина.

— И каква е тя?

Ленгхе сви рамене.

— Всъщност семейството ти прави най-добрия бърбън на планетата. Печеля повече от милиард долара, така че мога да си позволя да помогна на компания, която ми осигурява любимата напитка — наведе се напред и се усмихна. — А това, че мога да го направя, е значително по-ценно от възможността да вляза в някой клуб. Повярвай ми.

Джин влезе в официалната оранжерия на Ийстърли и вдъхна сладкия аромат на хиацинти и прекрасни лилии, изпълнил гъстия влажен въздух. В другия край на помещението с висок таван и стъклени стени, до лехите с цветя и орхидеи, клечеше бъдещата й снаха, заровила ръце в земята и с петно отзад на късите панталони в цвят каки. Лизи не бе гримирана, косата й бе завързана отзад с ластик.

Наистина градинарката скоро щеше да й стане роднина. Лейн щеше да се ожени за нея и Джин предполагаше, като се има предвид колко притворна бе първата му съпруга Шантал, че дори някое домашно животно щеше да бъде по-добро от нея.

— Наистина си работлива.