Дж. Уорд - Ангелският дял

Мак се усмихна и махна с ръка.

Но като влезе в поршето, вече не се усмихваше.

— Какво става, по дяволите, Лейн. Не отговаряш на обажданията ми, идваш тук ядосан и ми казваш, че закъснявам, а аз дори не знам къде отивам…

— Решавам проблема със зърното, ето какво правя — сложи чифт слънчеви очила „Уейфеър“. — И ти идваш с мен, защото някой трябва да каже от колко зърно имаш нужда. Още ли си ми ядосан?

Лейн натисна педала за газта и излезе от покрития с чакъл паркинг, а Мак закопча колана си.

— Ако ми дадеш зърното, от което имам нужда, можеш да забиеш юмрук в лицето ми, ако искаш.

— Харесвам мъже с такова нетрадиционно мислене. А и в сегашното ми настроение, мога да го направя просто заради принципа.

Международното летище в Шарлмонт се намираше на юг и малко на изток от центъра на града и Лейн пое по околовръстното, което обикаляше предградията, вместо да се бори с трафика на натоварените кръстовища. Небето над главите им бе разкошно синьо, а слънцето бе ярко като светлините в театъра, денят бе такъв, сякаш казваше, че на никого нищо лошо не може да се случи.

Разбира се, външният вид на нещата често е заблуда.

— Познаваш Джон Ленгхе, нали? — надвика Лейн ветреца и хвана първия изход за летището.

— Разбира се, знам кой е — извика Мак в отговор. — Но никога не съм го срещал.

— В такъв случай се стегни — Лейн намали скоростта и двигателят и ветрецът малко утихнаха. — И се приготви да бъдеш чаровен. Имаме най-много двайсет минути да го убедим да ни осигури зърното.

— Чакай, какво? Мислех… Искам да кажа, няма да купуваме от него, нали?

— Можем да си позволим да му платим. Но се опитвам да избегна плащането в брой.

Лейн пое по изход, табелата, за който гласеше ОГРАНИЧЕН ДОСТЪП, към пистите, където кацаха и излитаха частните реактивни самолети.

— Без натиск значи — измърмори Мак, когато забавиха пред будката за проверка.

— Да. Никакъв натиск.

Униформената охрана им махна с ръка да минат.

— Добрутро, мистър Болдуин.

— Добро утро, Били. Как е Нелс?

— Добре е, благодаря.

— Поздрави я.

— С удоволствие.

Лейн продължи към модернистичната сграда и мина покрай редиците хангари, в които имаше самолети за стотици милиони долари. Входът за автомобили към пистите беше врата със сензор за движение, вградена във висока близо четири метра ограда. Той мина през нея на скорост, поршето бе като излязло от реклама.

Частният „Ембраер Легаси 650“ [36] The Embraer Legacy 600– марка американски самолети. Най-често частни, собственост на бизнес корпорации. — Бел.р. на Джон Ленгхе се движеше бавно по пистата и Лейн натисна спирачките и изгаси двигателя. Докато чакаха, той мислеше за отношенията си с Джеф.

„Човече, ти си същият като баща си.“

Погледна Мак и каза:

— Трябваше да ти се обадя предварително и да ти кажа какво става. Но в момента ми се налага да мисля за толкова неща, че времето не ми стига и си скъсвам задника от работа.

Мак сви рамене.

— Както ти казах, нямаме проблеми, ако силозите ми са пълни. Но ми обясни нещо.

— Какво?

— Къде, по дяволите, са служителите от висшия мениджмънт? Не че тези копелета ми липсват, но вчера се свързах с гласовите пощи на всички. Всичките ли си ги уволнил? И можеше да направиш деня ми щастлив, като ми разкажеш как са плакали като бебета.

— Точно така. Да.

— Чакай — какво? Това беше шега, Лейн…

— Няма да се върнат скоро. Поне не в Ийстърли. А колкото до това какво правят в главния офис? Нямам представа… вероятно се канят да ме хвърлят от някой мост. Обаче са следващите в днешния ми списък, който е изпълнен със забавления.

Челюстта на Мак увисна, а Лейн слезе от колата и повдигна панталоните си. Реактивният самолет на Ленгхе бе подобен на онези, които сформираха флотилията от шест самолета на „Брадфорд Бърбън Къмпани“ и Лейн откри, че изчислява наум колко би получил за тях.

Трябваше да има шейсет милиона в цялата тази стомана и стъкло.

Обаче щеше да има нужда от брокери, за да осъществи продажбите. Човек не може просто да обяви на търг нещо като „Ембраер“.

Мак пристъпи пред него, а човек просто не можеше да мине през тяло, масивно като неговото.

— И така, кой управлява компанията?

— В момента? В този момент? — Лейн поднесе пръст към устните си и наклони глава като Дедпул [37] Герой от едноименен американски филм, базиран на най-нестандартния антигерой на Marvel Comics, ДЕДПУЛ разказва историята за произхода на бившия агент на Специалните части, превърнал се в наемен убиец — Уейд Уилсън. Измамен военен експеримент го обезобразява, но му дава силата светкавично да се регенерира и той приема алтер егото Дедпул. — Бел.р. . — А… никой. Да, ако паметта ми е достатъчно услужлива, никой не управлява.