Дж. Уорд - Ангелският дял

— Два месеца?

— Помните ли, като ви видях в сградата на общината през март? Тогава реших, че ще ви поканя на среща. А после се уплаших. Но вие ме поканихте тук тази вечер и аз реших да се възползвам. Не се чувствайте зле заради това, аз съм голямо момче, мога да го понеса…

— Влюбена съм в някого — изтърси тя.

Губернаторът се сви. После тихо изруга.

— О, толкова съжалявам. Не знаех, че имате връзка. Никога нямаше да покажа такова неуважение, ако…

— Ние не сме заедно — тя махна с ръка. — Няма връзка. В това няма смисъл всъщност.

— Е… — Дъгни се взираше в очите й. — В такъв случай Едуард Болдуин е глупак.

Сътън отвори уста да отрече, но мъжът пред нея не беше идиот.

— Между нас няма нищо и предполагам, че ми трябва време да го осъзная. А и сега с новата ми роля не е подходящият момент.

— С риск да бъда прекалено откровен, ще кажа, че се надявам в бъдеще да се възползвам от това — засмя се. — Да, това е отчаяно, но съм изгубил практика във всичко това, а вие сте много интелигентна и много красива жена, която заслужава добър мъж.

— Съжалявам.

— Аз също — подаде й ръка. — Но поне ще се виждаме често и особено с новата ви работа.

— Да, ще се виждаме.

Тя не пое ръката му, а пристъпи напред и го прегърна.

— И очаквам срещите ни с нетърпение.

Той я притисна за малко и леко към себе си и после я пусна.

— Момчета? Да вървим.

Полицаите го придружиха до двата черни джипа със затъмнени прозорци и миг по-късно се оформи автоколона, към която се присъединиха и двама полицаи с мотоциклети.

Обзе я тъга и топлата вечер изведнъж й се стори студена.

— Дяволите да те вземат, Едуард — прошепна тя на вятъра.

На следващата сутрин Лейн излезе от спалнята си в Ийстърли в добро настроение. Но то не продължи дълго, защото погледна по-нататък по коридора и видя багаж пред стаята на дядо си.

— О, не.

Отиде до чантите и не си направи труда да почука на открехнатата врата.

— Джеф, не си тръгваш, нали?

Съквартирантът му от колежа вдигна поглед от грамадата хартии на старото бюро.

— Трябва да се върна в Ню Йорк, човече…

— Имам нужда от теб…

— … но се погрижих да приготвя всичко за федералните — посочи разните компютърни разпечатки и вдигна ръка, в която държеше флашка. — Направих обобщение…

— Разбираш, че си нещастен на „Уолстрийт“, нали?

— … на тегленията, които открих. Всичко е тук. Просто им дай тази флашка и те ще знаят какво да правят. Могат също така да ми се обадят, ако имат въпроси. Ще оставя визитна картичка и номера на мобилния си телефон.

— Трябва да останеш.

Джеф изруга и потърка очи.

— Лейн, не съм някакъв вълшебен талисман, който ще накара всичко това да изчезне. Дори не съм най-добрият за такива неща. Също така нямам официална длъжност в тази компания и нямам законно основание.

— Имам ти доверие.

— Вече имам работа.

— Която мразиш.

— Не се обиждай, чековете, които получавам, са за огромни суми.

— Имаш повече пари, отколкото ти трябват. Може да живееш в скромен апартамент в Мидтаун, но седиш върху цяло състояние.

— Защото не правя глупави неща. Като например да зарежа добрата си работа…

— Мизерна работа.

— … за да гоня дивото.

— Е, поне ще си на топло. Можем да подържим ментови бонбони над огъня. Веднага.

Джеф избухна в смях.

— Лейн.

— Джеф.

Приятелят му скръсти ръце на гърди и побутна очилата си по-високо на носа си. В бялата си риза и черните панталони изглеждаше като човек, който е готов да отиде директно в офиса си след кацането на „Тетърбъроу“, летището на Ню Джърси.

— Кажи ми нещо… — подхвана.

— Не, не знам колко е корен квадратен от никое число, не знам нищо и за числото пи на ента степен и ако ме питаш защо затворената в клетка птица пее, в момента се чувствам така, че ще отговоря: защото до главата й е допрян пистолет.

— Защо още не си се обадил на федералните?

Лейн отиде до редицата прозорци, които гледаха към страничната градина и реката. Долу, на утринната светлина, Охайо бе великолепна, блещукаше по пътя си към бизнес района на Шарлмонт, като че ли онези сгради от стъкло и стомана бяха някаква нирвана.

— Извършени са престъпления, Лейн. Пазиш паметта на баща си или какво?

— Не, по дяволите.

— В такъв случай извикай федералните.

— Ние сме частна корпорация. Ако е имало злоупотреби, щетите са нанесени на нас. Изгубили сме наши пари, а не тези на акционерите. Това си е само наш проблем и наша грижа.