Дж. Уорд - Ангелският дял

Беше странно, но тя усети промяната в отношението към нея — всички, дори губернаторът, я гледаха по различен начин. Беше усетила това и на срещата с финансовия комитет сутринта, а после и при разговорите с директорите от висшия мениджмънт през деня. Явлението се наричаше „силата на положението“ — и тъй като властта бе преминала в други ръце, уважението, което преди бе засвидетелствано на баща й, сега бе насочено към нея по силата на повишението.

— И затова ви поканих всички тук — каза тя.

— Щях да дойда с радост и заради десерта — каза преподобният Найс и посочи празната си чиния. — Това е доказателство за добрината на Бог, ако питате мен.

— Амин — намеси се Джорджтоу. — Бих помолил за допълнително…

— Но аз ще кажа на лекаря му — довърши вместо него Берилайн.

— Тя е моята съвест.

Сътън изчака смехът да утихне, а после откри, че се бори със сълзите. Прочисти гърлото си и се успокои.

— Баща ми означава много за мен — вдигна поглед към портрета му, който висеше на отсрещната стена. — И искам приносът му за щата и обществото на Шарлмонт да бъде признат подобаващо. След като дълго мислих, бих искала Катедрата по икономика на университета в Шарлмонт да носи неговото име. За тази цел съм приготвила чек от пет милиона долара и съм готова да дам парите тази вечер.

Президентът на университета ахна и имаше добра причина за това. Тя много добре знаеше, че подаръци от подобна величина не се правят на университета всеки ден и със сигурност не и без упорита работа от страна на университета. И ето я нея, хвърля парите в скута му. След любимия му десерт.

Джорджтоу се облегна назад.

— Аз съм… Нямах представа, благодаря ви. Университетът ви благодари, а за нас ще бъде чест името му да се свързва с нашето учреждение.

Подобно дарение щеше да бъде направено и на университета на Кентъки, но тя нямаше да повдигне въпроса сега. Тя и семейството й бяха почитатели на университета на Кентъки, когато ставаше въпрос за баскетбол — нещо, което отново нямаше да бъде споменато в присъствието на Джорджтоу.

Сътън погледна преподобния Найс.

— Баща ми не е религиозен човек, но ви уважава като никой друг божи човек в щата. Бих искала да се учреди стипендия за афроамерикански студенти на неговото име и да бъде давана от вас. Тя трябва да покрива обучението и учебниците на всяко държавно училище в Кентъки — тя на шега вдигна ръка. — И да, дори на университета на Кентъки. Имаме нужда от повече обучени работници в този щат, такива, които ще искат да направят кариера и да останат тук. Освен това баща ми отдавна има задължения към онеправданите и особено към тези от западните щати. Това ще помогне.

Преподобният Найс протегна ръка и хвана нейната.

— Синовете и дъщерите им ще благодарят на вас и семейството ви за щедростта. А аз ще се погрижа тази възможност да носи името на баща ви.

Тя стисна дланта му.

— Знам, че ще се погрижите.

— Нека първо дойдат при нас — пошегува се Джорджтоу. — И вие, и добрата ви съпруга сте наши възпитаници все пак.

Преподобният вдигна чашката си с кафе.

— Това се подразбира. Преди всичко съм червен.

— Момчета, момчета, тук сме смесена компания — Сътън се обърна към губернатора. — И накрая искам да направя подарък на щата от името на баща ми.

Дъгни се усмихна.

— Ще приема всичко…

— Купих трийсет хиляди акра в Източен Кентъки днес следобед.

Губернаторът замръзна на стола си.

— Вие… Вие сте били.

— Четири планински вериги. Четири красиви, девствени планински вериги…

— Които скоро щяха да бъдат опустошени, за да бъдат разработени въглищни мини.

— Бих искала да ги дам на щата от името на баща ми, да бъдат превърнати в парк и да останат завинаги диви и девствени.

Дъгни сведе поглед към масата за миг.

— Това е…

— Баща ми е ловувал през целия си живот. Сърни. Гълъби. Любимото му занимание е да избяга от града и да бъде сред природата. В момента във фризера ми има месо, което той е донесъл у дома и съм израснала с онова, което ни е осигурявал той. Той не може… вече не може да ловува, но ви уверявам, сърцето му още е сред онези гори.

Да се отстранят дърветата и горният слой на почвата, за да се разработят въглищни мини, бе често срещано явление в източната част на щата. А въглищната индустрия осигуряваше работа на много хора в райони, които бяха толкова бедни, че хората умираха от глад и не можеха да получат добро здравно обслужване. Тя разбираше тази реалност, въпросът за въглищната индустрия беше сложен и тя не можеше да бъде приравнявана със злото. Но баща й обичаше земята и тя знаеше, че по такъв начин поне тези четири планини ще останат абсолютно същите, каквито са били хилядолетия.