Дж. Уорд - Ангелският дял

— А, не знам, но ще помислим как да го сменим — изпъна схванатия си гръб. — Виж, можеш ли да ме ориентираш какво откри?

Джеф се огледа и като че ли не бе особено впечатлен от лукса.

— На повърхността преводите, които прегледах, изглеждат като обикновени плащания и задължения към различни банки. Но после се появиха тези огромни суми, погасяващи краткосрочни заеми — и първоначално това ме разтревожи. Като проследих преводите, открих, че по-голямата част от тях отиват в „УУБ Холдингс“, което се оказа „Уилям Уайът Болдуин Холдингс“. Вярвам, че това е случай на задбалансово финансиране, което е излязло от контрол, и вярвам още, че се класифицира като злоупотреба. Ключът? След като направих някои проучвания в интернет и поисках услуга от UBS [27] UBS — първоначалното й название е „Пейн Уебър и Къмпани“ (PaineWebber and Company) — американска финансово-брокерска компания, основана през 1880 г. в Бостън от Алфред Пейн и Уолъс Уебър, закупена през 2000 г. от швейцарската банка UBS. — Бел.р. , пак не можах да открия нищо за „УУБ Холдингс“, не открих дори къде се намира. Но мога да предположа кой е бил начело.

— Кучи син — измърмори Лейн. — Там са отишли и парите за домакинството. За колко говорим?

— Седемдесет и два милиона. Досега.

Лизи ахна, а Лейн поклати глава.

— По дяволите.

Лизи проговори първа.

— Чакай, а онова финансиране зад баланс…

— Задбалансово финансиране — Джеф потърка очи, сякаш имаше същото главоболие, каквото измъчваше Лейн. — В общи линии това означава да си играеш с капиталите на една компания, за да гарантираш дълга на друга. Ако втората компания банкрутира, банкерът очаква първата да плати. В този случай? Готов съм да се обзаложа, че парите, дадени назаем на „УУБХ“, са резултат на злоупотреба и когато е трябвало да се изплати заемът, парите на „Брадфорд Бърбън Къмпани“ са били използвани за изплащането му. Този вид кражби са по-малко очевидни от това сам да си напишеш корпоративен чек и да го осребриш.

— Над сто и четиридесет милиона? — Лейн скръсти ръце на гърдите си, защото бе завладян от гняв, който го подтикваше да срине офиса със земята. — Това ли е цялата сума? Сигурно се шегуваш.

— И тези седемдесет и няколко милиона са прехвърлени само през февруари. Ще има и още. Целият модел е на нарастване — Джеф сви рамене. — Казвам ти, Лейн, време е да извикаш ФБР. Това е прекалено голямо за мен и не мога да продължа, тъй като трябва да се върна в Ню Йорк. Ваканцията бе страхотна обаче.

Телефонът на Лейн зазвъня, той го извади от джоба си, видя, че е Самюел Ти и отговори е:

— Там ли са? Идвам…

— Какво правиш?

Жената, която се втурна в офиса, беше на шейсет, с тяло като боен кораб, каквато и беше. От металносивия си костюм до завитата си на кок сива коса мис Петерсбърг бе работохоличка, която управляваше деловия живот на Уилям Болдуин от почти двайсет години. Но сега не бе спокойна. Лицето й бе зачервено, очите й гледаха втренчено, тя трепереше, а очилата за четене, които висяха на гърдите й на тънка верижка, подскачаха в такт с дишането й.

Лейн запази гласа си спокоен.

— Вземи нещата си. И напусни.

— Нямаш право да бъдеш в този офис!

Истерията извираше от нея като експлозия, оказа се изненадващо силна, когато стигна до него, заби нокти в лицето му и започна да го рита с крака и колене, да проклина пронизително и да ругае. Лизи и Джеф се втурнаха да я откъснат от него, но той поклати глава. Хвана ръцете й, остави я да продължи да нарежда с писклив глас, но я притисна възможно най-нежно до рафтовете с книги.

Когато се изтощи, спретнатият й кок беше като разбъркана салата, а дишането й бе така накъсано, сякаш имаше нужда от кислородна маска, за да не припадне.

— Не можеш да го спасиш — каза Лейн мрачно. — Още преди известно време е станало прекалено късно. И съм сигурен, че знаеш разни неща. Въпросът, който трябва да си зададеш, е колко си готова да платиш за верността си към мъртвец. Откривам все повече и повече за това какво е ставало тук и знам, че си била част от него. Готова ли си да влезеш в затвора заради него? Чак толкова луда ли си?

Каза го спокойно, без да е сигурен дали ще извика федералните, или не. Въпреки това затворът бе добър стимул.

„И освен това — каза си, — какво, ако злоупотребата бе толкова голяма, колкото Джеф твърдеше? Тогава, след като вноските престанеха, онези заемодатели щяха да бръкнат в джоба си — И да, някои от тях щяха да се обадят на адвокатите си. Но когато средствата намалеят още повече?“