Дж. Уорд - Ангелският дял

Тя го избута към коридора за персонала и той не се възпротиви. Не защото бе изморен, макар наистина да беше, и не защото искаше да хапне нещо, а защото никога не можеше да й откаже каквото и да било. Тя бе сила в този свят, така безспорна като гравитацията, която го бе дръпнала от онзи мост.

Трудно беше да повярва, че умира.

За разлика от официалната семейна трапезария, стаята за почивка на персонала бе само бели стени, борова маса, около която можеха да седнат дванайсет души, и дървен под. Имаше два прозореца, които гледаха към един тъмен ъгъл на градината, макар целта да бе повече да запазят симетричността на задната част на сградата, отколкото да осигурят гледка на хората, които се хранят там.

— Всъщност не съм гладен — каза той на гърба й, след като тя го остави да се настани сам.

Минута по-късно пред него бе поставена чиния, съдържаща около две хиляди калории. Той вдъхна дълбоко и си помисли…че мис Аврора вероятно е права.

Лизи седна до него пред собствената си чиния.

— Това изглежда удивително, мис Аврора.

Майка му зае мястото си начело на масата.

— Има и допълнително на печката.

Пиле, пържено в плитка метална тенджера. Задушено зеле. Истински царевичен хляб. Грах с ориз. Бамя.

И какво знаете вие. След първата хапка той откри, че умира от глад и после настъпи дълъг период на мълчание, докато поднасяше вилици с ястието към устата си.

Звънът на телефона му подейства като електрически шок, който го прикова към стола. После отново. Напоследък звънът бе като сирена, предупреждаваща за бедствие, която не означава нищо друго освен лоши новини и единственият въпрос беше кого засяга този път.

По линията до него достигна провлеченият и дълбок като океана глас на помощник-шерифа Рамзи.

— Ще ви върнем тленните останки най-късно след четиридесет и осем часа. Въпреки новите разкрития, медиците са си свършили работата.

— Благодаря. Нещо изненадващо в предварителния доклад?

— Канеха се да ми изпратят копие. Ще се свържа с теб веднага щом узная нещо.

— От отдел „Убийства“ си тръгнаха преди около половин час. Мислят, че някой е убил баща ми, нали? Не казаха нищо, но това бе проклетият пръстен на баща ми…

Мис Аврора рязко прочисти гърлото си и той трепна.

— Съжалявам, мем.

— Какво? — запита Рамзи.

— Майка ми е тук — Рамзи каза „аха“, сякаш прекрасно знаеше какво е да ругаеш пред мис Аврора Томс. — Искам да кажа, детектив Меримак заяви, че ще разпита разни хора. Колко време ще мине, преди да добият представа какво се е случило?

— Не мога да кажа — настъпи пауза. — Знаеш ли кой може да го е убил?

— Не.

— И дори не подозираш?

— Говориш като онзи следовател.

— Съжалявам, професионална деформация. И така… познаваш ли някого, който да има мотив?

— Знаеш какъв бе баща ми. Имаше врагове навсякъде.

— Отрязването на пръста обаче е прекалено лично. И заравянето му пред къщата.

Под прозореца на майка му, не по-малко. Той обаче нямаше да се впусне в това.

— Имаше доста бизнесмени, които също го мразеха — Господи, звучеше така, сякаш се защитаваше. — И е дължал пари на разни хора, Рамзи. Големи пари.

— Защо тогава не са запазили и заложили пръстена? В него има много злато.

Лейн отвори уста. После я затвори. Имаха нужда от пиратски откуп в злато, ако искаха да се справят с дълговете.

— Струва ми се, че се отклоняваме от темата.

— Не съм толкова сигурен.

— Какво трябва да означава пък това?

— Нека просто да кажем, че и преди съм защитавал членове на семейството ти. И нищо няма да промени това.

Лейн затвори очи.

— Как ще ти се отплатя?

— Аз съм този, който изплаща дълг. Сега обаче не е моментът за това. Има и друга причина, поради която се обадих. Днес прибраха тялото на Розалинда Фрийланд.

Лейн побутна чинията си встрани.

— Майка й?

— Синът й. Току-що е навършил осемнайсет, така че е законно.

— И?

Оше една пауза, този път по-дълга.

— Бях там, когато дойде. Виждал ли си го?

— Не съм сигурен дори дали съм знаел, че има дете.

— Снимката му ще бъде на първа страница утре.

— Защо? Искам да кажа освен поради факта, че майка му е извършила самоубийство, преди тялото на баща ми да бъде открито.

— Да, ще ти изпратя снимка, след като затворим. Ще ти се обадя по-късно.

Лейн сложи край на връзката и погледна мис Аврора през масата.

— Познаваш Мич Рамзи, нали?

— Да. Познавала съм го през целия му живот. И ако иска да ти каже защо, ще ти каже. Това е негова работа, не моя.