Дж. Уорд - Ангелският дял

— Вярно ли е, че сте от Манхатън? Ню Йорк сити?

— Да.

— Никога не съм била там — потърка единия си крак в другия, сякаш изпитваше нужда, за която искаше той да знае. — Винаги съм искала да отида.

Просто стоеше и го гледаше втренчено.

„Идеята не беше добра, помисли си Джеф, стана и прекоси ориенталския килим. Наистина не беше добра.“

Влезе в банята и затвори вратата след себе си.

— Аз съм Джеф.

— Знам. Всички знаем кой сте. Вие сте приятелят на Лейн.

Той постави показалец в основата на гърлото й.

— Мълвата се разнася бързо.

Бавно плъзна пръст по нежната й кожа към деколтето, оформено от реверите на униформата. В отговор тя задиша тежко, гърдите й се издуха.

— Тук съм, за да се погрижа за вас — прошепна тя.

— Така ли.

Униформата беше сива с бяла яка и бели перлени копчета — и като постави върха на пръста си върху едно от тях, членът му запулсира зад дюкяна на панталона. Последните седемдесет и два часа бяха брутални, изпълнени единствено с цифри, главоболие и лоши новини. Това тук бе като дъжд за пресъхнала земя — поне що се отнасяше до него.

Джеф разкопча първото копче. Второто. Третото. Сутиенът й беше черен, също като копринените чорапи.

Наведе се и целуна шията й, тя изви гръб, а ръката му се плъзна около талията й. Презерватив. Имаше нужда от презерватив и като знаеше каква бе старата слава на Лейн, тук наоколо трябваше да има такъв…

Разкопча горната част на униформата й и разкри сутиена, стегнатите й зърна бяха изложени на показ и о, да, бяха съвършени. И в същото време се огледа и отвори първото чекмедже.

„Добре“, помисли си, като намери три пакета яркосини презервативи.

В следващия миг камериерката бе гола, ако се изключеха копринените чорапи. Беше великолепна цялата — съвършени истински гърди, прекрасни бедра и сладка плът. Той остана облечен и сложи бързо презерватива, без да губи нито миг.

Тифании Тифании Тифании с две „и“ накрая знаеше прекрасно как да го обгърне с крака и да кръстоса глезени на гърба му и о, звуците, които издаваше в ухото му. Подпрял се с една ръка на стената до античното огледало и обвил другата около кръста й, той започна да се движи. Тя го стисна за раменете и затвори очи.

Беше толкова дяволски хубаво. Макар да не се познаваха, очевидно статутът му на „чужденец“ му придаваше екзотичност. Понякога обаче човек трябва да се възползва от онова, което се изпречи на пътя му.

Тя първа намери освобождението си. Или поне даде признаци за това. Не беше сигурен дали не се преструва, но не даваше и пет пари.

Неговият оргазъм бе истински обаче, мощен и разтърсващ, и му напомни, че за него плътта и кръвта са по-добри от всякакви други алтернативи.

Когато свърши и докато се опитваше да възстанови дишането си, Тифании Тифании Тифании се притисна до гърдите му.

— Ммм — прошепна в ухото му. — Беше хубаво.

„Да, беше“, помисли си той и излезе от нея.

— Тогава да го направим отново — изстена той, вдигна я и закрачи към леглото.

Долу, в салона, Лейн остави Монтеверди да говори, макар прекрасно да знаеше колко дължат и колко спешно е за Монтеверди да получи милионите.

Чаша от семейните запаси помагаше на времето да тече и намаляваше шока от снимката на сина на Розалинда. Косата, очите, формата на лицето, телосложението…

— И брат ти не помогна.

Окей, значи речта бе приключила.

— Едуард вече не е част от семейството.

— А се нарича син…

— Внимавай — каза Лейн. — Всяка обида към брат ми е обида и към мен.

— Гордостта може да бъде скъп лукс.

— Както и професионалната репутация. Особено ако е изградена върху фалшива основа — Лейн вдигна тост с бърбъна си. — Но нямаме напредък. Не бях тук през последните две години и трябва да се боря с много неща след нещастната смърт на баща си.

Настъпи пауза, по време на която Монтеверди очевидно обмисляше подхода си. Когато най-после проговори отново, гласът му бе едновременно спокоен и агресивен.

— Сигурно разбираш, че заемът трябва да бъде изплатен сега.

Странно, преди седмица оставаха още две седмици. Предположи, че бордът на „Проспект Тръст“ са подочули нещо или пък някой бе проследил къде отиват парите.

Лейн се запита как Монтеверди е успял, без да го заловят.

— Завещанието се легализира в момента — каза — и нямам достъп до нито една от семейните сметки, с изключение на моята, тъй като не съм попечител или адвокат на майка си, а баща ми е определил адвоката си Бабкок Джеферсън за изпълнител на завещанието. Ако искаш да получиш парите, трябва да разговаряш с него.