Дж. Уорд - Ангелският дял

Смени посоката и отиде до една външна сграда, около която имаше висок жив плет. Сградата нямаше прозорци, стените й не бяха измазани с хоросан, нито покрити с дърво, а със съвременна стоманена обшивка. Той извади карта пропуск, прокара я през четеца и чу ключалката да се превърта. Имаше преддверие с разни предпазни средства, обаче не си направи труда да се занимава с тях. Никога не си даваше труда, макар и другите да го правеха.

„За бога“, беше мислил винаги. Когато първите членове на семейство Брадфорд са произвеждали бърбъна си, не са имали нужда от такива неща. Произвеждали са го в гората и пак се е получавал прекрасен резултат.

Втора стъклена врата водеше към лаборатория, подобна на тези, които бихте могли да видите в някой център за медицински контрол. Но тук не изследваха и не лекуваха болести.

Тук той отглеждаше разни неща. Тайни неща, за които никой друг не можеше да знае.

Основният проблем беше, че всички съставки на бърбъна бяха необходими и важни, но само една бе наистина заменима. Ако предположим, че запазвате процентите в малца едни и същи, зърното си е зърно, ечемикът си е ечемик, ръжта си е ръж. Водоизточникът, който използваха, бе уникален за Кентъки, но количеството на водата не се променяше нито през годината, нито през годините, скалата въобще не се променяше. Дори буретата, направени от отделни дървета, бяха все от един и същи вид дъб.

Маята обаче беше нещо различно.

Макар винаги да бе от вида, наречен Saccharomyces cerevisiae [28] Saccharomyces cerevisiae — латинското название на бирената мая. Използва се още от античността в производството на алкохол и хлебарството. Смята се, че първоначално е извличана от ципата на гроздовите зърна. — Бел.р. , в това семейство имаше много различни сортове и в зависимост от това кой се използва за ферментирането на малца, ароматът на уискито може силно да варира. Да, етанолът винаги е страничен продукт от метаболитния процес, но се освобождаваха още безброй други съединения, докато захарите в малца бъдат погълнати от маята. Наречете го „алхимия“, наречете го „магия“, наречете го „ангелско докосване“, в зависимост от това каква мая използвате, продуктът ви може да варира от добър или превъзходен до… откровено епичен.

„ББК“ използваха една и съща мая за своя номер петнайсети, фамилния резерв, „Черната планина“ и различните марки „Брадфорд I“.

Но понякога промяната не беше нещо лошо.

Когато баща му почина, Мак работеше върху нови видове мая, отстраняваше плесента от орехи и дървесна кора и от различни почви на Юга, а после отглеждаше скъпоценните организми в тази лаборатория и анализираше ДНК-то им освен многото други неща. Изолираше подходящите видове и провеждаше ферментации, за да види какъв ще бъде крайният продукт. Процесът се забави, когато прие работата на майстор дестилатор, но през последните три месеца поднови усилията си — и накрая, след цялото това време, бе доволен от един от резултатите.

Докато гледаше всичките стъклени контейнери със станиоловите им тапи, различните стъкленици, в които отглеждаше плесента, пробите, микроскопите и компютрите, откри, че му е трудно да си представи, че такава красота може да идва от толкова голо помещение. Но пък, от друга страна, това тук бе като инвитро лаборатория, където човешките чудеса получават малко помощ от науката.

Мак отиде до тезгяха и застана пред бебето си, единствената бутилка с първия нов вид мая, която щеше да бъде използвана за бърбъна на „Брадфорд“ след двеста години традиция. Беше толкова добра, толкова специална, че смекчаваше по неповторим начин вкуса на бърбъна и премахваше всякакви серни нотки. И никой друг, нито един друг производител на бърбън още не бе я открил.

Щеше да я патентова.

Това бе другата причина, поради която „ББК“ не можеше да се провали.

Проклетата компания трябваше да продължи да съществува достатъчно дълго, за да пусне на пазара този бърбън.

Неговото откритие щеше да промени всичко.

— Трябва да се храниш.

Беше пет часът, когато полицията си тръгна, и първата мисъл на Лейн, след като влезе в кухнята на Ийстърли, беше, че има нужда от питие. Мис Аврора обаче беше на друго мнение.

Силното й тяло прегради пътя му, а черните й очи го гледаха сурово и той веднага се върна към времето, когато бе петгодишен. И беше забавно — тя изглеждаше както винаги, косата й — на плитки, прилепнали плътно до главата, червената й престилка с логото на Чикагския университет, завързана около кръста върху свободната бяла дреха на главен готвач.