Дж. Уорд - Ангелският дял

— Шелби. Ще ни извиниш ли за момент? Благодаря ти.

Навън на слънчевата светлина в Ийстърли Лейн приключи разговора си с полицията и погледна Самюел Ти, който бе застанал на входната врата.

— Окей, съветнико. Имаме петнайсет или двайсет минути, преди да дойдат хората от отдел „Убийства“. Вече съм на „ти“ с тях.

— Значи имаме достатъчно време да скрием доказателствата, в случай че си го извършил ти. — Всички ахнаха и го изгледаха втренчено, а той направи физиономия. — Отпуснете се. Беше шега…

В този момент от имението излезе Джеф Стърн. Бившият му съквартирант от колежа, както и събрат от университета, изглеждаше точно толкова отпуснат и добре наспал се, колкото всеки, прекарал редица безсънни нощи и живеещ на кафе и микрофинансови доклади.

Някой статист от „Живите мъртви“ [26] „Живите мъртви“ (на английски: The Walking Dead) е американски драматичен сериал, разработен за телевизията от Франк Дарабонт и базиран на едноименния комикс на Робърт Къркман, Тони Мур и Чарли Адлърд. Излъчването му започва по АМС на 31 октомври 2010 г. — Бел.р. би имал по-голям шанс в модна агенция „Форд“.

— Имаме проблем — каза Джеф, като се запрепъва през моравата.

При други обстоятелства той щеше да бъде красивият, самопровъзгласил се противник на богатите влиятелни мъже от англосаксонско потекло, горд с еврейското си наследство и бруклинския си акцент. Изпъкваше в университета по много причини, но главно заради матовата си кожа, а след университета отиде на „Уолстрийт“, за да прави грешни пари като инвестиционен банкер.

Лейн прекара последните две години на дивана на копелето в Ню Йорк. И му върна услугата, като помоли Джеф да си вземе „ваканция“ и да изясни какво, по дяволите, беше направил баща му с всичките им пари.

— Може ли да почака? — запита Лейн. — Трябва да…

— Не — Джеф хвърли поглед на Лизи и Грета. — Трябва да поговорим.

— Е, имаме петнайсет минути, преди полицията да пристигне.

— Значи знаеш? Какво пък, по дяволите? Защо не ми каза…

— Знам какво?

Джеф отново хвърли поглед на двете жени, но Лейн сложи край на това.

— Каквото кажеш на мен, може да бъде казано и пред двете.

— Сигурен ли си? — вдигна ръце с дланите нагоре и сложи край на спора. — Добре. Някой краде от компанията. Не става въпрос само за случилото се с личните ви сметки. Цяла река пари се оттича от „Брадфорд Бърбън Къмпани“ и ако искаш нещо въобще да остане, по-добре е веднага да се обадиш на ФБР. Хартиените разпечатки от банковите преводи са навсякъде и стават какви ли не злоупотреби — с това трябва да се справят федералните.

Лейн погледна Лизи, тя протегна ръка и хвана неговата, а той се запита какво, по дяволите, щеше да прави без нея.

— Сигурен ли си?

— Дори още не съм свършил. Дори не съм прегледал всичко. Толкова лошо е. Трябва да затвориш сметките, да се обадиш на федералните и да затвориш дори офиса зад тази къща.

Лейн се обърна с лице към имението. След като майка му се „разболя“, баща му превърна конюшните зад къщата в напълно функционален офис, който бе истинско произведение на изкуството. Там се приюти отделът по висш мениджмънт, поставиха ключалки на вратите, а офисите на компанията в центъра на града започнаха да свирят втора цигулка, макар също да бяха управлявани от вицепрезиденти, директори и мениджъри средно ниво. Привидно преместването на главния щаб стана, за да може баща им да е по-близо до съпругата си, но кой би повярвал на това, като се имаше предвид, че двамата рядко се намираха в една и съща стая.

Сега Лейн разбираше каква е била истинската причина. По-лесно се краде, когато наоколо има по-малко хора.

— Да се поразходим — каза той.

С тези думи пусна ръката на Лизи и закрачи към вътрешния двор с размерите на футболно игрище, където се простираше офисът. От едната му страна бяха официалните градини, а от другата — гаражите, граничещи с гората. Хората, които срещаше, му говореха, но той не обръщаше внимание на никого.

— Лейн — каза Самюел Ти, като му препречи пътя. — Какво правиш?

— Спестявам електричество.

— Мисля, че трябва да се обадим на служителите на закона…

— Току-що го направих. Да не си забравил пръста?

Задната врата на офиса бе заключена със сложна ключалка, подсигурена от алармена система. За щастие, когато двамата с Едуард проникнаха вътре преди два дни, за да вземат финансовите отчети, Лейн бе запаметил правилната поредица от цифри.