Дж. Уорд - Ангелският дял

Едуард бе техен пациент от години, но не бе плащал таксата си, откакто се върна в Шарлмонт. Но това като че ли не интересуваше Калби.

— Наистина нямам нужда от теб — продължи Едуард. — Десенът на вратовръзката ти от скрабъл [22] Скрабъл (на английски: Scrabble, буквално „драсканица“) е игра на дъска, при която с помощта на плочки трябва да се съставят думи от отделни букви. — Бел.р. ли е?

Доктор Калби сведе поглед към шарената си копринена вратовръзка.

— Да. И ако нямаш нужда от мен, защо не станеш и не ме изпратиш до вратата като истински джентълмен, какъвто си?

— Живеем във времето на персоналните компютри. Не искам да рискувам да обидя мъжествеността ти. Това може да отприщи нежелани реакции в интернет.

Кимна към Шелби, която стоеше на заден план със скръстени на гърди ръце като състезател по смесени бойни изкуства, който преценява противника в очакване на битката.

— Тя каза, че си се препънал в конюшнята.

— Каза го вече пет пъти — Едуард посочи старомодната черна чанта в ръцете му. — Истинска ли е?

— На дядо ми е. И е пълна с разни неща.

— Не обичам близалки.

— Не обичаш много неща, доколкото чух.

Лекарят пристъпи напред и коленичи пред пантофите с монограм на Едуард, единствените, които прилягаха добре на стъпалата му заради изкълчения и подут глезен.

— Обувките ти са фантастични.

— Бяха на дядо ми. Чувал съм, че мъжете от Кентъки никога не купували нови, освен за съпругите си. Нашият гардероб, от друга страна, се състои само от меки, ръчно изработени обувки и рибарски принадлежности.

— Боли ли?

Разнебитеното тяло на Едуард се изви на стола, ръцете му стиснаха здраво страничните облегалки, а той бе принуден да стисне зъби.

— Не, никак.

— А сега?

Глезенът му бе извит в другата посока и Едуард изсъска:

— Това да не е отмъщение за думите ми, които издават, че съм женомразец?

— Значи признаваш, че боли.

— Само ако кажеш, че си демократ.

— Признавам го с гордост.

Едуард искаше да продължи размяната на реплики, но невроните му бяха претрупани с прекалено много сетивна информация и дори частица от нея не бе добра. Докато сумтеше и ругаеше, усещаше ясно присъствието на Шелби, застанала отстрани и гледаща представлението със смръщени вежди.

— Можеш ли да го опънеш? — запита Калби.

— Мислех, че е опънат.

След още два часа мъчения — окей, бяха по-скоро най-много две минути — доктор Калби седна на пода.

— Не мисля, че е счупен.

Едуард хвърли поглед на Шелби.

— Наистина ли? Представете си само.

— Разместен е.

Дясната вежда на Шелби се стрелна нагоре в изражение „нали ти казах“, а Едуард отново се обърна към лекаря.

— Намести го.

— Каза, че е станало в конюшнята? Как се върна тук?

— Вървях.

— Не е възможно.

— Пиян съм.

— Е, ще се наложи да те заведем при ортопед…

— Няма да отида в болница. Или ще го наместиш тук, или ме остави така.

— Не такова поведение бих препоръчал. Трябва да бъдеш…

— Доктор Калби, много добре знаеш какво съм преживял. Вече съм прекарал полагаемото ми се време в болница. Така че, не, няма да отида никъде с линейка!

— Ще е по-добре да…

— Primum non nocere. [23] Primum non nocere (лат.) — Първо не вреди — основен етичен принцип в медицината. — Бел.р.

— Затова и искам да те заведа в града.

— Неписано правило: клиентът винаги е прав.

— Ти си мой пациент, не клиент. Така че моята цел не е твоето доволство, а подходящата грижа.

Но Калби замълча, отдръпна се малко назад и отново спокойно прегледа глезена, макар да не бе ясно дали прави медицински заключения, или чака пациентът му да възвърне здравия си разум.

— Не мога да се справя сам — заключи.

Едуард кимна към Шелби.

— Тя е по-силна от теб. И съм сигурен, че би искала да ми причини болка — нали, скъпа?

— Какво трябва да се направи, докторе? — запита тя и се приближи.

Калби гледаше втренчено право в лицето на Едуард.

— Ако няма пулс в dorsalis pedis artheria [24] Dorsalis pedis artheria — дорзална артерия на крака — кръвоносен съд, който доставя обогатена с кислород кръв в задната част на крака. — Бел.р. или в tibialis posterior [25] Tibialis posterior — централният мускул на прасеца. — Бел.р. , отиваш в болница.

— Не знам какво е това.

— Ти започна да подхвърляш латински фрази. И това са условията ми. Ако ги отхвърлиш, ще си тръгна, но ще те предам на социалните като труден случай и тогава можеш да се забавляваш, справяйки се с тях.

— Няма да се осмелиш.