Дж. Уорд - Ангелският дял

— Тя е завършила ландшафтна архитектура — изскърца със зъби Лейн.

Самюъл Ти отново вдигна ръка с длан нагоре.

— Моите извинения. Колкото до Шантал, ще съставя желязно, безмилостно споразумение, ще я принудя да отрече бащинството ти и ще осигуря тя и детето да нямат контакт с никого под този покрив…

— Дори Шантал да подпише нещо такова, пак няма да напиша онзи чек.

— Лейн. Не бъди задник. Адвокатът й ще направи така, че около семейството ти да се разрази буря в медиите, каквато дори не можеш да си представиш. И майка ти не знае за бременността, нали? — Лейн поклати глава, а Самюел Ти сниши глас. — Тогава нека оставим нещата така, какво ще кажеш?

Лейн си представи жената, която го бе родила да лежи в онова състояние в сатенените си чаршафи на горния етаж. Изкушаваше се да повярва, че може да я държи настрани от всичко това, но сестрите, които се грижеха за нея денонощно, бяха част от света, четяха вестници, слушаха радио на смартфоните си.

Но имаше и по-голям проблем.

Изглеждаше му ирония на съдбата, че наля в чашата си от семейните резерви, когато каза:

— Нямаме парите.

— Знам, че има клауза, която пречи да се прахосват пари. Баща ми я вписа. Но това важи само ако те съди трета страна. В твоя случай обаче попечителският фонд може да състави план на плащанията. Струва ми се, че ще е по-евтино да се купи мълчанието й. Бордът ти се състои от старчета, които вярват, че другите нито трябва да виждат, нито да чуват за любовниците и че самоубийството е престъпна слабост…

— Имаме и по-големи проблеми от бременността, Самюел Ти. Защо мислиш, че Джин се омъжва за Ричард?

— Защото има нужда от мъж, когото може да контролира.

— Защото има нужда от парите му.

При други обстоятелства щеше да му е забавно да види как на лицето на Самюел се изписва разбиране, примесено с изненада.

— Какво…? Съжалявам, какво?

— Баща ми е имал няколко причини да скочи от моста и някои от тях са финансови. От сметките липсват страшно много пари, компанията ни също няма пари в брой. Аз буквално нямам парите, за да платя на Шантал сега или след време.

Самюел Ти въртеше чашата си с бърбън в ръка, после наведнъж изпи течността.

— Ще трябва да ме извиниш, но… имам проблем да го проумея. А парите на майка ти? Какво ще кажеш…

— Затънали сме с шейсет и осем милиона. Лични пари. И мисля, че това е само върхът на айсберга.

Самюел Ти премигна. После му подаде празната си чаша.

— Извинявам се, може ли още малко?

Лейн напълни чашата му, после и своята.

— Един човек дойде от Ню Йорк, за да се опита да ми помогне в тази каша. Джеф Стърн, помниш ли го от университета?

— Добро момче. Не може да държи на алкохол като южняк, но с изключение на това е ОК.

— Той е горе и преглежда финансите на семейството, опитва се да прецени колко лошо е положението. Ще бъде грешка да предположим, че не баща ми е главният виновник и че не той е присвоил почти всичко. Все пак преди около година той постави майка ми под запрещение и придоби права над всичките й фондове — само Бог знае дали въобще е останало нещо някъде.

Самюел Ти клати глава известно време.

— Искаш ли да изразя съчувствие или откровено да ти кажа какво мисля?

— Откровено. Винаги бъди честен.

— Много лошо, че баща ти не е бил убит.

— Моля? Макар че няма да оспоря думите ти и дори ми се иска аз да го бях направил.

— Самоубийството няма да ти помогне да получиш парите, но ако е убийство и ако не го е извършил някой от онези, които ще се облагодетелстват, парите ще бъдат твои.

Лейн се засмя. Не можа да се сдържи.

— Знаеш ли, не за първи път мисля с одобрение за убийството, когато става въпрос за баща ми…

Отвън долетя пронизителен писък, който проехтя като изстрел

— Какво е това, по дяволите? — запита рязко Самюел Ти и двамата скочиха на крака.

— Scheisse! Meine Gute ein Finger! Ein Finger [21] По дяволите! Пръст! Това е пръст… (немски). — Бел. пр. …

Лейн излезе като стрела от къщата със Самюел Ти по петите, бърбънът се плискаше от чашата му и той изля с едно-единствено рязко движение течността в храстите, докато слизаше по каменните стъпала. Вдясно Лизи бе клекнала над дупка в лехата с бръшляна, едната й длан бе поставена на земята, а с другата отблъскваше Грета, която продължаваше да крещи на немски.

— Какво има? — запита той, като дотича.

— Лейн… — Лизи си свали шапката с периферия и вдигна поглед към него. — Лейн… имаме проблем.

— Какъв…