Дж. Уорд - Ангелският дял

— Добро утро!

Той се завъртя на ръчно изработените си меки обувки и вдигна ръка, за да поздрави русата жена, която се бе появила иззад ъгъла на къщата. Лизи Кинг буташе ръчна количка, пълна с бръшлян и сияеше, тя бе най-доброто доказателство за здравословен живот, което някога беше виждал.

Нищо чудно, че Лейн бе влюбен в нея.

— Добро утро и на теб! — отвърна Самюел Ти и леко се поклони. — Дошъл съм, за да се видя с твоя човек.

— Трябва да бъде тук след малко.

— А… имаш ли нужда от помощ? Като джентълмен и фермер се чувствам длъжен да предложа помощта си.

Лизи му отказа със смях и хвана отново дръжките на количката.

— Това е мое и на Грета задължение. Благодаря.

— А твоят човек е мое задължение — отговори Самюел и вдигна куфарчето.

— Благодаря ти — каза тя тихо.

— Не се тревожи. Ще направя така, че Шантал да си отиде и това дори ще ми достави радост.

Той махна повторно с ръка и отиде с широки крачки до входа на имението. Стъпалата на Ийстърли от светъл камък бяха ниски и широки и го изведоха до коринтските колони от двете страни на лъскавата черна врата с чукче във формата на лъвска глава.

Самюел Ти не си направи труда да спази формалностите. Отвори вратата и влезе във фоайето, което бе толкова огромно, че в него спокойно биха могли да играят боулинг.

— Сър — до ушите му достигна британски акцент. — Очакват ли ви?

Нюарк Харис бе последният от дълга върволица икономи и бе обучен в Бегшот Парк от другата страна на езерото или поне така бе чувал Самюел Ти. Англичанинът твърде много приличаше на Дейвид Сушей [12] Дейвид Сушей, (David Suchet) е английски филмов, театрален и телевизионен актьор, носител на награда „Еми“, Сушей е известен най-вече със забележителното си превъплъщаване на телевизионния екран в образа на великия детектив Еркюл Поаро от романите на Агата Кристи. — Бел.р. в ролята на Еркюл Поаро, беше досаден, облечен в безупречно изгладени панталони и демонстрираше лекото си неодобрение на американците, които обслужваше. В черния си костюм, бяла риза и черна вратовръзка изглеждаше така, сякаш е тук от самото построяване на къщата.

Уви, това бе само външен вид. Имаше още какво да учи.

— Винаги — усмихна се Самюел Ти. — Тук винаги ме очакват. Така че, ако ме извините, това е всичко.

Тъмните вежди на англичанина се стрелнаха нагоре, но Самюел Ти вече се обръщаше. Трапезарията беше вдясно и от нея до него достигна познат парфюм.

Каза си, че трябва да стои далеч. Но както обикновено, не успя.

Когато ставаше въпрос за младата Вирджиния Елизабет Болдуин, която скоро щеше да бъде Пфорд, никога не успяваше да стои дълго далеч от нея.

Това бе единственият недостатък на характера му.

Прекоси фоайето с под от черно-бели мраморни плочи и влезе в дългата и тясна стая със същия маниер, с който освободи иконома.

— Е, и това, ако не е романтично! Годениците заедно се наслаждават на сутрешната си закуска.

Ричард Пфорд вдигна рязко глава, която бе навел над препечения си хляб и яйцето. Джин не показа никаква реакция — поне не прекомерна. Но Самюел Ти се усмихна, като видя как кокалчетата на пръстите й, които стискаха чашката за кафе, побеляха — и за да я жегне още повече, извлече едва ли не удоволствие от това да й съобщи, че самоубийството на баща й вече е публично достояние.

Обаче жестокостта се удаваше повече на нея, отколкото на него.

И докато Ричард говореше за нещо, неговото съзнание регистрираше само дългата тъмна коса на Джин, която падаше върху копринената й блуза на цветя, шалът „Ермес“ — около раменете й, съвършената стойка на елегантното й тяло — върху стола „Чипъндейл“ [13] Томас Чипъндейл (1718–1779) е английски мебелист със силно влияние както в Англия, така и в Америка. — Бел.р. . Ефектът бе такъв, сякаш бе нарисувана от велик художник. Да, независимо какво можеше да се каже за морала й, тя винаги имаше вид на жена от класа. Заради костната структура. Заради превъзходството на Брадфордови. Заради красотата си.

— … покана скоро — говореше Ричард. — Очакваме да присъствате.

Самюел Ти погледна мъжа, който седеше срещу нея.

— О, става въпрос за сватбата ви? Или говорим за погребението на баща й? Обърках се.

— Говоря за сватбата.

— Е, за мен е чест да бъда в списъка, който без съмнение ще бъде ексклузивен като Уикипедия.

— Няма нужда да идваш — каза Джин тихо. — Знам, че си много зает.

Той погледна диамантения пръстен на пръста й и си помисли, че се е справила добре. Той със сигурност не би могъл да си позволи камък с такива размери, а съвсем не беше бедняк. Парите на семейство Пфорд бяха равни на тези на Брадфордови.