Дж. Уорд - Ангелският дял

Хвърли поглед към седалката до себе си към старото куфарче, което бе използвал прачичо му Т. Бомон Лодж. Като колата и то бе класика от по-ранна епоха, кафявата кожа бе доста износена и дори оголена на места по дръжката и капака с гравираните златни инициали. Но бе изработено ръчно от добър занаятчия от Кентъки, направено така, че да е трайно и да изглежда добре дори когато е вече старо — и също както и по времето на прачичо му, бе пълно с пълномощни, бележки и картотеки.

Но за разлика от времето на Т. Бомон, вътре имаше лаптоп и мобилен телефон.

Някой ден Самюел Т. щеше да предаде куфарчето на далечен братовчед. А може би и малко от любовта си към пианото.

Нищо обаче нямаше да бъде наследено от негово дете. Не, той нямаше да се ожени и нямаше да има деца — не защото бе религиозен и не защото това бе нещо, което „хората от фамилията Лодж просто не правеха“, макар че последното със сигурност бе вярно. А защото бе достатъчно умен да знае, че е неспособен да бъде баща, и отказваше да върши неща, в които не е добър.

Този принцип, който го ръководеше през целия му живот, бе и причината да е толкова добър съдебен адвокат. И фантастичен с жените. А също и интелектуалец и пияница от най-висока класа.

Нищо от това не бе достойно, за да бъде баща на годината, нали…

— Прекъсваме предаването за последните новини. Уилям Болдуин, шейсет и петгодишен, главен изпълнителен директор на „Брадфорд Бърбън Къмпани“ се е самоубил. Няколко анонимни източници докладват, че тялото, намерено в река Охайо…

— О… по дяволите — измърмори Самюел Ти, протегна ръка и усили още повече звука на малкото радио.

Новините бяха поднесени по-скоро многословно и не съобщаваха нищо важно, но основните факти бяха точни, поне доколкото Самюел Ти знаеше. Очевидно опитите да се потуши историята, се бяха провалили.

— … следва обвинението срещу Джонатан Тюлейн Брадфорд Болдуин в съпружеско насилие, повдигнато само преди няколко дни от съпругата му Шантал Болдуин, с която не живеят заедно. Мисис Болдуин била приета в спешното отделение на „Болтън Събърбън Хоспитъл“ с множество наранявания по лицето и счупена ръка и първоначално обвинила съпруга си. Променила историята си, след като полицията отказала да обвини мистър Болдуин поради липса на доказателства…

Докато слушаше останалата част от доклада, Самюел Ти вдигна поглед към най-високия хълм.

Ийстърли, историческият дом на семейство Брадфорд, разположен на самия връх, бе великолепна гледка. Имението гледаше към река Охайо и представляваше величествена варосана стара сграда в псевдокласически стил, построена в края на XVIII или началото на XIX век, със стотици прозорци, от двете страни на които имаше лъскави черни капаци, комините бяха толкова много, че никой не се заемаше да ги преброи, а портата бе така внушителна, че семейство Брадфорд я бяха направили лого на компанията. Терасите се простираха във всички посоки, както и грижливо поддържаните градини, пълни с цветя, плодови дръвчета и със стари магнолии с тъмнозелени листа и бели цветове с големина като човешка глава.

Когато било построено имението, парите на Брадфордови били все още нови. Сега с всичките онези банкови сметки те бяха придобили патината на времето — но всички достойни династии са били бедни в началото и парите им тогава са били нови. Терминът „аристократ“ просто показва колко далеч назад трябва да се върнеш, за да стигнеш до въпросното начало и да започнеш да се изкачваш по стълбицата. Важно е и това колко дълго династията ще се задържи и колко далеч в бъдещето ще отиде.

На Брадфордови поне не им се налагаше да се тревожат за пари. Огромното им семейно имение имаше два входа. Един за персонала, който разделяше градините и лехите със зеленчуци и стигаше до гаражите в задната част на имението, и един официален, с огромна порта, за семейството и достойните гости. Той се отправи към втория, който семейство Лодж използваха от векове, и докато колата изкачваше хълма, се погледна в огледалото за обратно виждане.

Беше добре, че носеше слънчеви очила. Понякога не бе необходимо да виждат очите ти.

Джин сигурно закусваше, помисли си, като спря пред къщата. С новия си годеник.

Слезе и прокара длан през косата си, за да се увери, че е както трябва да бъде, и взе куфарчето на чичо си. Костюмът на сини и бели райета му стоеше отлично и нямаше причина да се тревожи за папийонката си. Тя беше безупречна, още преди да излезе от спалнята си.