Дж. Уорд - Ангелският дял

Така че, да, спасителната лодка, в която беше скочила, бе доста голяма. Но щеше да е по-безопасно за нея, ако се бе опитала да плува заедно с акулите.

— За нищо на света не бих пропуснал — прошепна Самюел Ти. — И съм сигурен, че дъщеря ти е очарована най-после да има баща.

Джин пребледня, но той отказа да се почувства зле. Като толкова много неща в живота на Джин, дъщеря й Амелия беше грешка, резултат от случайните й срещи с мъже в леглото, след като отиде в колежа — живо, дишащо лошо решение, на което, поне доколкото той разбираше, тя беше лош родител и чието съществуване едва признаваше.

Защо не можеше просто да я мрази, зачуди се Самюел Ти. Господ му е свидетел, че имаше достатъчно причини.

Омразата никога не е била проблем.

— Знаеш ли — каза провлечено Самюел Ти, — толкова ви завиждам на вас двамата. Бракът е много красиво нещо.

— Как върви разводът на Лейн? — запита Ричард. — Затова си тук, нали?

— Между другите неща. Нали знаеш, един от всеки три брака завършва с развод. Но това няма да сполети вас двамата. Прекрасно е човек да види истинска любов. Вие сте като маяк за всички ни.

Ричард повдигна вежди.

— Не мислех, че си от тези, на които би им харесало да се задомят и установят в живота.

— В момента не съм. Но мечтаното от мен момиче е някъде там. Просто го знам.

Това беше лъжа. За нещастие, то се женеше за този задник, с когото закусваше — а и думата, която най-добре би описала ролята на Джин в живота на Самюел Ти, беше „кошмар“. Но той щеше да й отвърне. Щеше да е там, когато тя върви по пътеката в църквата с този глупак, само за да си спомни каква бе реалността на тяхната връзка.

Шумът от мощен двигател изпълни старомодната стая с прозорци с единични стъкла и Самюел Ти кимна на щастливата двойка.

— Клиентът ми пристигна. Мога да позная рева на двигателя на порше навсякъде. Той е като звуците на женски оргазъм — нещо, което никога не забравяш.

Обърна се, но се спря на прага.

— Нещо, за което работиш, когато става въпрос за нея, Ричард. Желая ти късмет с това и ми се обади, ако имаш нужда от инструкции. Аз й дарих първия.

Лейн влезе в двора на Ийстърли със своето порше 911 и паркира до ягуара на адвоката.

— Каква гледка — каза, като слезе.

Лизи вдигна поглед от лехата с бръшлян, пред която бе коленичила. Избърса челото си с ръка и се усмихна.

— Започнах едва преди пет минути. Ще е още по-красиво след час.

Той стъпи на подрязаната трева. От далечината долиташе звукът на работеща косачка, щракането на електронни ножици и тихото жужене на прахосмукачка за листа.

— Искам да си поговорим за професията ти — наведе се и я целуна по устата. — Къде е…

— Guten morgen [14] Добро утро (нем.). — Бел.р. .

Лейн изправи гръб и прикри гримасата си.

— Грета. Как си?

Партньорката на Лизи в работата се появи откъм магнолиевото дърво, а Лизи се стегна и й кимна. С късата си руса коса, с очилата с рамки от костенурка и практичното си отношение към всичко Грета фон Шлайбер беше способна на подвизи в градинарството — и на дълбоко, трудно за понасяне недоволство.

Тя му отвърна с поток от немски думи, а той бе сигурен, че му желае добър ден по начин, по който би заявила, че иска на главата му да падне пиано.

— Имам среща със Самюел Ти — каза той на Лизи.

— Желая ти късмет — Лизи отново го целуна. — Тук съм, ако имаш нужда от мен.

— Имам нужда от теб…

Изсумтяването на Грета бе отчасти като изпръхтяване на кон, отчасти като кудкудякане на квачка… отчасти като базука, насочена в главата му, и той го прие като знак, че трябва да тръгва. Макар че това бе къщата на семейството му, той не искаше да има вземане-даване с немкинята — а и не можеше да каже, че не си е заслужил неуважението й.

Беше време да оправи нещата.

— Става дума за развода — прошепна на Грета. — Развода ми с Шантал.

Леденостудените й сини очи мятаха мълнии към него.

— Време беше. И искаш да кажеш, че мастилото върху документите е изсъхнало, ja [15] Така ли? (нем.). — Бел.р. ?

— Грета — Лизи изруга. — Той е…

— Разбра ме — Лейн насочи пръст в лицето й. — Само гледай.

Закрачи към главния вход на Ийстърли и сметна, че е късметлия, задето не го удариха с хавлия по тила. Но наистина мислеше това, което каза.

Огромната врата се отвори и той реши да си го изкара на иконома.

— Имам среща…

Но Самюел Ти, който не се страхуваше от мистър Харис, вече бе свършил работата.

Адвокатът му се усмихваше като модел на Том Форд [16] Том Форд (Thomas Carlyle „Tom“ Ford) — американски моден дизайнер, филмов режисьор, сценарист и продуцент. Става известен като дизайнер на Гучи и Ив Сен Лоран. През 2006 г. основава собствена модна марка. — Бел.р. , какъвто и можеше да бъде.