Дж. Уорд - Ангелският дял

— И това е мой проблем, не твой. И за да улесня нещата, ти казвам още сега, че ще прекратя полицата каквато и където и да е. Нямаш причина да се съмняваш, че ще го направя и нямаш начин да разбереш, ако не го направя.

Най-сетне той обърна поглед към камъка, като го гледаше с невъоръжено око.

— Това е добра сделка и за двама ни — каза тя.

Райън се изправи.

— Нека го погледна под микроскопа. Ще трябва обаче да го извадя от обкова.

— Направи каквото трябва.

Без да взема чашата си с шампанско, тя го последва в задната стая, която се използваше за частни консултации през работно време, обикновено с мъже, които купуваха диаманти за приятелките си.

Ричард, стиснато копеле, помисли тя . Най-добре за теб е камъкът да е истински.

В същото време в Ийстърли Лейн влезе в кухнята и тръгна към звука от ножа върху дъската за рязане, където мис Аврора бързо режеше торба моркови на съвсем еднакви кръгчета, дебели по половин сантиметър.

— Добре — каза той. — Значи на вечеря ще бъдем ти, Лизи, аз, Джон и Джеф. Не мисля, че Макс ще дойде и нямам никаква представа къде са Джин или Амелия.

За да убие времето, докато Ленгхе преглеждаше документацията на Рембранд, Лейн слезе до редицата къщички, за да се опита да говори с Макс. Когато откри, че брат му спи дълбоко, той опита да се свърже с Едуард, но не получи отговор и тъй като не знаеше кога потенциалният му противник в играта на покер ще му даде отговор, той не искаше да напуска имението.

— Вечерята е готова и чака — каза мис Аврора и посегна да вземе още един морков от торбата. — Направих телешко печено с картофено пюре и варен боб. Това е за Гари. Моето пюре е единственото зеленчуково ястие, което той яде — ще му го занеса по-късно.

— Останал ли ти е някакъв пунш?

— Направих пресен. Реших, че вие, момчетата, ще сте гладни.

Лейн опря длани върху гранитната плоча и загледа как мис Аврора движи ножа като метроном, поставен върху пиано, без да променя ритъма.

— Лизи и Грета направиха списък на хората, които трябва да освободим.

— О, така ли?

— Ще трябва да се разделим с много хора.

— Кой остава?

— Ти, Лизи, Реджиналд, Грета и Гари. Гари ще иска да оставя Тимбо и така стават седем. Всички останали ще трябва да бъдат освободени. Оказва се, че Грета обича да се занимава с документация — тя ще бъде новата счетоводителка на домакинството на половин работен ден. Лизи ще се заеме с чистенето на къщата и ще помага на Гари и Тимбо за косенето.

— Браво на моето момиче — Мис Аврора спря да реже морковите и вдигна поглед. — Екипът е добър. Ще се справим с всичко.

Лейн въздъхна с облекчение.

— И аз мисля така. Разбира се, сестрите на майка ще останат.

— На твое място не бих я тревожила. Не прави промени при нея.

— Ще спестим… десетки и десетки хиляди долари всеки месец. Но знаеш ли, чувствам се зле. Ще говоря лично с всеки един от тях.

— Пак ще ги вземеш на работа. Не се тревожи.

— Не съм сигурен, мис Аврора.

— Ще видиш.

Тя отново подхвана рязането, намръщи се и помръдна рамото си, сякаш се бе схванало. После спря, остави ножа и сякаш се подпря на работния плот, за да запази равновесие.

— Мис Аврора? Добре ли си?

— Добре съм, момче. Добре съм.

Тя разтърси глава, сякаш за да я проясни, взе ножа и си пое дълбоко дъх.

— Сега върви да вземеш приятеля си от града. Печеното ще изсъхне във фурната, а не искам да хабя всичкото това месо.

Лейн внимателно разгледа лицето й. Господи, сякаш ставаше все по-слаба с всеки изминал ден.

— Мис Аврора…

— Приятелят от града е тук — каза Ленгхе, влизайки в кухнята. — И е гладен, и готов да играе покер.

Лейн се обърна и си напомни, че ще трябва да провери дали на мис Аврора не й трябва помощ в кухнята.

— Така — каза Лейн и плесна с ръце. — Ще направим ли, както се разбрахме?

— Документацията не би могла да бъде по-внушителна — Ленгхе поздрави мис Аврора с „мадам“ и седна на високия стол до плота. — И стойността е точно такава.

— Говорил съм с моя данъчен съветник — който беше приятел на Джеф и живееше в Ню Йорк. — При нашия данъчен процент, който е най-високият възможен, печалбите върху предмети с колекционерска стойност се облагат с двайсет и осем процента. Баба ми, както знаеш от документите, е платила един милион долара за картината, когато я е купила. Данъчните ще искат дванайсет милиона триста и двайсет хиляди.

— Значи петдесет и седем милиона, триста и двайсет хиляди е вълшебната цифра.