Дж. Уорд - Ангелският дял

— Така изглежда.

Ленгхе протегна ръка.

— Ти залагаш картината, а аз съм готов да преведа сумата в сметка по твой избор утре сутрин тук, в Щатите, ако загубя. Или ако предпочиташ да внеса парите за гаранцията в чужбина, където сега пазарите са отворени, може да го направим и така. Победителят взема всичко.

Лейн разтърси ръката на възрастния човек.

— Съгласен. Няма нужда от гаранция, вярвам ти.

Без да пуска ръката на Лейн, Ленгхе погледна мис Аврора.

— Вие сте свидетел, госпожо.

— Да — тя кимна към Лейн. — И колкото и да ми харесва да готвя за гостите ни тук, в Ийстърли, ще ме разберете, ако ви кажа, че докато играете, аз ще се моля за моето момче.

Ленгхе наведе глава.

— Не бих очаквал нищо друго.

— Измийте си ръцете — нареди тя, като остави ножа и се обърна към печката. — Тази вечер ще сме в семеен кръг, в малката трапезария.

Лейн тръгна към мивката и Ленгхе веднага го последва. Лейн пусна водата, сапуниса ръцете си и се усмихна, когато подаде сапуна на Бога на зърното. Само мис Аврора можеше да остане абсолютно спокойна при мисълта за игра на покер със залог почти шейсет милиона и да нареди на милиардер да си измие ръцете, преди да седне на масата й.

Толкова обичаше своята мама.

Райън Бъркли се забави с микроскопа. Джин се върна да вземе чашата си и отново започна да пие малки глътки от шампанското „Дом Периньон“, докато чакаше. От време на време поглеждаше диамантите в кутиите в тази стая, които бяха още по-големи от онези, изложени в откритата част на магазина. Бяха малки парченца в сравнение с диаманта, който й бе дал Ричард,

В случай че не беше цирконий.

Когато Райън най-сетне вдигна глава от микроскопа, тя каза:

— Е?

— Права си. Съвсем малко примеси. I или Н, почти прозрачен със средносиня флуоресценция, което малко подсилва цвета.

Райън отиде до друга машина, проблесна инфрачервена светлина и той кимна.

— Не, не. Имаш страхотно око, Джин.

— Благодаря.

Райън пое дълбоко дъх.

— Е, имаме сделка.

Тя отпи още една глътка от шампанското, за да скрие облекчението си.

— Добре. Това е добре.

— Разбираш, че петстотин хиляди в злато ще тежат повече от десет килограма?

— Две чанти. По пет килограма във всяка. Мога да ги нося.

Бижутерът й се намръщи.

— Не можеш просто да си тръгнеш оттук с толкова много пари. Ще се справиш ли? Къде ще ги занесеш?

— Погрижила съм се. Не се тревожи.

Райън наклони глава.

— Добре. Ще ти дам кюлчета и монети. Нямам достатъчно нито от едното, нито от другото. И според курса на „Америкън Експрес“ цената на килограм злато е четиридесет хиляди сто и осемдесет и осем долара и четиридесет цента. Искаш ли да видиш днешния курс?

— Не. И няма да броя центовете.

— Ясно.

Отне му четиридесет и пет минути да се организира и после я заведе в склада, където претегли златото пред нея върху дълга работна маса с различни стяги, инструменти и горелки. Кюлчетата тежаха по един килограм и тя изпитваше удоволствие от усещането за тежест в ръката си, когато ги държеше. Щамповани с думите ЕМИРСТВА и ЗЛАТО, разположени около герб с гравиран надпис 1 КИЛОГРАМ ЗЛАТО и сериен номер, тънките блокчета бяха горе-долу колкото мобилния й телефон и той й даде седем от тях.

Останалата част се състоеше от южноафрикански кругеранди, всеки един от двайсет и два каратово злато, макар че тежаха малко повече заради почти трите грама мед във всяка от монетите, добавена както обясни Райън, за да направи метала по-траен. Много монети. Цяло пиратско съкровище от монети.

Чантите бяха от здрава найлонова материя и блясъкът на купчината монети постепенно намаля в светлината на покритите с решетки лампи, докато златото биваше прехвърляно в тях.

Когато всичко бе разпределено, тя подписа документите и се приготви да тръгва.

— Чакай — каза Райън. — Трябва да сложим циркония в обкова.

Джин затвори очи, когато си представи реакцията на Ричард при вида на празния пръстен.

— Разбира се.

Райън бързо приключи работата — намери подходящ правоъгълен „диамант“ с отрязани ъгли и го сложи в платинения обков. После почисти всичко с пара и й върна пръстена.

Тя го плъзна върху пръста си над венчалната халка и разпери пръсти.

— Перфектно.

— Ще трябва да го пазиш наистина чист, ако искаш да изглежда истински. Цирконият е страхотен, но съвсем малко масло от козметиката ти или сапун и веднага ще потъмнее.

Тя кимна и посегна към чантите. Вдигна ги с усилие.