Дж. Уорд - Ангелският дял

— Много се радвам, че се обади — каза той, когато тя приближи.

Райън бе пряк наследник на основателите и тъй като тя се намираше в подобно положение по отношение на семейния бизнес на Брадфордови, винаги бе чувствала особено родство с него. Но близостта приключваше с това, като изключим факта, че от време на време тя купуваше бижута от него. Въпреки че Райън бе висок и мускулест като бивш баскетболен състезател от първа дивизия — за съжаление в отбора на Университета на Кентъки — и въпреки факта, че имаше красиво лице, страхотна прическа и очи, които отиваха на цветовете на университета му, между тях никога не бе имало нищо.

Райън бе добър човек, женен за бивша Мис Кентъки и се интересуваше единствено от съпругата, децата и магазина си.

— Не бих се доверила на друг — каза тя, докато влизаше.

След като заключи вратата, Райън я преведе през кабинета си и складовото помещение, сякаш не искаше никой от обикновените клиенти да види по-неофициалните помещения на магазина. Истинският салон за посетители беше издържан в тъмносиньо, с дебел килим от фина като кадифе материя и тъмносини завеси от истинско кадифе, които бяха спуснати, за да осигурят дискретност. Покрай двете стени на дългото тясно помещение се простираха редици витрини — стъклени кутии, сложени върху постаменти — и невероятните скъпоценни камъни светеха и примигваха, привличайки вниманието в светлината на старинните полилеи и скритото осветление на витрините.

Райън сплете големите си ръце.

— И така, кажи ми какво мога да направя за теб.

— Имаш ли шампанско?

— За теб? Винаги. „Дом Периньон“ — розе?

— Знаеш какво харесвам.

Когато той отново влезе в помещенията зад магазина, тя тръгна бавно покрай бижутата, сложени в подплатени с кадифе кутии. Милиони долари бяха изложени под формата на гривни на „Картие“, брошки на „Тифани“, пръстени с камъни, големи колкото нокътя на палеца й.

Имаше дори зашеметяваща огърлица „Шлумбергер“ [76] Жан Мишел Шлумбергер (Jean-Michel Schlumberger), 1907–1987, световноизвестен френски дизайнер на бижута, прочут най-вече с работата си за „Тифани“. — Бел.р. от розови и жълти сапфири, тюркоази и диаманти. Късните шейсет години.

— Винаги избираш най-доброто — каза Райън, приближавайки с високата чаша шампанско. — Тази току-що я получих.

— От разпродажбата на „Кристис“ миналия месец ли е?

— Да.

— Платил си деветстотин и осемдесет хиляди и нещо с процента на аукционната къща. Колко е оскъпяването? Защото мисля, че си платил твърде много.

Той се засмя.

— Знаеш ли, ако някога ти омръзне да стоиш вкъщи, винаги можеш да дойдеш при мен като консултант.

— Това е просто хоби.

Той имаше право, тя бе обсебена от бижутата и винаги следеше всеки каталог на „Кристис“ и „Сотбис“ за къщите им в Ню Йорк, Женева и Хонконг. В миналото често бе купувала различни неща.

Но вече не.

Джин го погледна.

— Трябва да направиш нещо за мен съвсем дискретно.

— Винаги — той посочи два стола, които бяха сложени до витрината с диамантите. — Ела, кажи ми какво ти трябва.

Тя го последва, седна и сложи чашата си върху стъклената кутия. Свали годежния си пръстен и го вдигна към него.

— Искам да махнеш този камък и да го смениш с цирконий.

Райън взе пръстена, но не погледна диаманта.

— Защо просто не ти направя копие? Можеш да го имаш утре в десет сутринта…

— Искам да купиш камъка от мен. Тази вечер. И да ми платиш със злато.

Райън се облегна назад и сложи пръстена на края на показалеца си. Все още не го поглеждаше.

— Джин, отдавна си моя клиентка, но не съм сигурен…

— Мисля, че е почти безцветен. Има съвсем малко примеси. Виждам печат на „Хари Уинстън“ и мисля, че го е купил нов. Каратите са малко под двайсет или малко над двайсет. Стойността е около милион и половина — знам, че е малко по-висока от цената на едро, но първо, аз съм редовна клиентка и второ, знам, че следиш вестниците. Възможно е да се наложи да продам някои от колекциите на майка ми и ако не искаш да се обръщам към аукционната къщи в Ню Йорк, дай ми добра цена в тази сделка.

Той продължи да гледа нея, не пръстена.

— Не е толкова просто, както мислиш. Има данъчни усложнения…

— За мен, не за теб. И пръстенът е мой. Беше ми даден при годеж и вчера аз се омъжих за Ричард Пфорд. Дори ако утре се разведем, този пръстен по закон остава мой.

— Въпреки това ме молиш да извърша застрахователна измама. Пръстенът сигурно е застрахован. Ричард не го е купувал от мен, но няма начин толкова скъп предмет да не е застрахован.