Дж. Уорд - Ангелският дял

Той я целуна отново, изправи се в цял ръст и влезе в кафенето.

Лизи наблюдаваше през стъклото на витрината как двете жени се обръщат към него и Тифании Тифании Тифании отстъпва изненадано назад. Но Лейн се усмихваше лъчезарно, поздравяваше хора, стискаше ръце, говореше. Репортерката го гледаше внимателно, после Лейн се обърна към нея.

Изглежда се владееше напълно и Лизи отново чу спокойния му глас, който извинява репортерката и оставя на нея неприятната задача да говори с Тифании Тифании Тифании.

„Справя се“ — помисли си Лизи с гордост, забравяйки за предстоящото уволнение.

Бъдещият й съпруг се превръщаше в… ръководител. Глава на семейството. В мъж, не в плейбой.

След малко Тифании Тифании Тифании излезе от кафенето, но не успя да стигне много далеч, защото Джеф застана на пътя й. Лизи реши, че ще бъде по-добре, ако ги остави за миг насаме, но тъй като Бикс, булдогът, и Джолин наблюдаваха втренчено драмата, тя реши, че може да направи същото.

— А… — лицето на камериерката бе червено като стената на хамбар. — Джеф. Не знаех какво правя…

— О, моля те — Джеф поклати глава. — Стига. Ще те уважавам повече, ако не се опитваш да се преструваш.

— И съжалявам, Тифании Тифании Тифании — каза Лизи, — но в Ийстърли повече нямаме нужда от услугите ти. Прекратявам договора ти, което влиза в сила незабавно и ако имаш малко ум в главата, просто ще си тръгнеш.

Лицето на жената се промени, чертите й се изкривиха грозно.

— Знам разни неща. И не само за финансите. Знам много за онова, което се случва в къщата. На семейството ви не му трябва неприятел като мен точно сега.

— В договора ти има клауза за конфиденциалност — сопна се Лизи. — Знам го, защото и в моя договор има такава.

— Мислиш, че ме е грижа за това — Тифании Тифании Тифании преметна много скъпа чанта през рамото си. — Не съм казала последната си дума.

Тя се отдалечи и се смеси с минувачите, а Лизи поклати глава.

— Е, това мина добре.

— Може да я блъсне кола на пресечката. Не, успя да пресече. Жалко — Лизи хвърли поглед към Джеф, а той вдигна длани. — Аз съм от Ню Йорк, какво очакваш от мен.

Половин час по-късно, докато се връщаше в Ийстърли заедно с Лизи и Джеф, Лейн се чувстваше страхотно. Всичко се подреждаше идеално. ЛаКийша нямаше търпение да се срещне с новия главен изпълнителен директор. А това, че Лизи се бе справила с Тифании? Фантастично. Но радостта му не трая дълго. Когато стигнаха върха на хълма и спряха пред входната врата на къщата, видяха необозначена полицейска кола и полицейски джип на паркинга.

Меримак излезе от полицейската кола, преди Лизи да изключи двигателя.

— Мамка му — изръмжа Лейн. — Трябва да оправя това.

— Обичам те — каза Лизи, докато Джеф слизаше от пикапа, за да може и Лейн да направи същото.

— И аз те обичам — той се наведе към нея. — Надявах се, че ще имаме възможност да отидем в Индиана тази вечер.

— Аз нямам нищо против да бъда и тук, и там. Където е по-добре.

Той се взря за миг в очите й, черпейки сили от нейната подкрепа. После затвори вратата и си вдигна панталоните нагоре.

Когато се обърна, лицето му бе безизразно, все едно играеше покер.

— Радвам се да ви видя отново, детектив.

Меримак се усмихна по своя начин и протегна ръка, докато се приближаваше.

— Наистина ли?

— Ще останете ли за вечеря? Кой е вашият приятел?

Вторият човек — слаб, облечен в цивилни дрехи, приближи бавно. Отдалеч личеше, че е някакъв чиновник.

— Пийт Чайлд. Аз съм следовател.

— Имам някои документи за вас, мистър Болдуин — каза Меримак.

— Познавате ли Джеф Стърн — Лейн отстъпи, за да може Джеф да се представи. — А сега да проверим списъка за пазаруване. Не сте забравили яйцата и кравето масло, нали?

Джеф влезе в къщата, а Лейн хвърли бърз поглед върху заповедта, макар да не знаеше как трябва да изглежда подобен документ. Но какво пък, това бе просто разрешително за позволено от закона бракониерство и беше подписано и подпечатано.

И изрично се споменаваше, че важи само за записите от охранителните камери за периода от деня преди смъртта на баща му до деня след това.

— Не съм сигурен дали сте наясно — каза Меримак, когато Лейн прегледа и последната страница. — Входната врата бе широко отворена. Чуках много дълго. Накрая слезе една сестра. И ви търсих няколко пъти по телефона.

— Телефонът ми е в колата — Лейн отиде до поршето и взе телефона от таблото.

— Е, какво ще кажете да приключваме с това?