Дж. Уорд - Ангелският дял

Сумата беше толкова голяма, че тялото на Лейн възприе мислената представа за нея като физически удар. Но най-после бяха стигнали до дъното.

— Надявах се, че… е, значи това е.

— Готов съм да участвам в съвета ви временно и да оправя всичко. Ще трябва да освободя висшите служители. Всички…

— Снощи прегледах договорите им. Във всичките има клауза, която позволява да бъдат прекратени по всяко време. Така че можем да ги освободим за това, че не са предотвратили проекта за разнообразяване на дейността, което е основателна причина, и дори ако в новините твърдят, че става дума за нещо друго, те няма да има какво да кажат. Не и ако не искат Да си получат заслуженото, а те със сигурност няма да го искат. Никой не наема доносници.

— Може да го направят неофициално.

— Аз ще се справя с тях. Обещавам ти.

— Добре тогава — кимна Джеф. — Целта ми е всичко да върви без забавяне, паричните постъпления да не спират и управлението да се стабилизира. Защото точно сега, като се има предвид каква е мотивацията на служителите, някой може да направи злонамерени опити за поглъщане на компанията ви. И нямаме възможност да забавяме доставки, плащане на сметки и поддържане на производството. Работниците ви имат нужда от положителна мотивация.

— Амин.

Лейн се обърна и тръгна през гората към къщата.

— Къде отиваш? — извика Джеф.

— За колата — Лейн продължаваше да върви, обзет от безпричинен страх, че Джеф може да се откаже. — Ще отидем в града още сега и…

— И в замяна искам заплата от два и половина милиона долара и един процент от компанията.

Джеф изрече думите така, сякаш хвърляше гранати, но Лейн само махна с ръка, продължавайки да бърза през гората.

— Дадено — каза той през рамо.

Джеф хвана Лейн за ръката и го обърна към себе си.

— Чу ли какво казах? Един процент от компанията.

— Ти не чу ли какво казах аз? Дадено.

Джеф поклати глава и повдигна очилата на носа си.

— Лейн. Компанията ви дори в това затруднено положение може би струва три до четири милиарда, ако някоя друга компания иска да я придобие. Говорим за сума между трийсет и четиридесет милиона в зависимост от оценката. В замяна на начална инвестиция от два и половина.

— Джеф — Лейн продължаваше да говори със същия рязък тон. — Твоите пари са всичко, което имам в тази помийна яма от дългове и освен това не знам как се управлява компания. Ти искаш един процент, за да бъдеш временен главен изпълнителен директор? Чудесно. Прекрасно. Заповядай.

Лейн продължи да бърза напред, а Джеф се опита да не изостава.

— Честна дума, ако знаех, че ще се съгласиш толкова лесно, щях да искам три процента.

— А аз щях да ти дам пет.

— Да не би да разиграваме сцена от „Хубава жена“ [66] „Хубава жена“ — американски филм с Джулия Робъртс и Ричард Гиър, където тя играе проститутка, а той — бизнесмен, който поглъща изпаднали в затруднение компании. — Бел.р. ?

— Не искам да мисля по такъв начин, ако нямаш нищо против. Това е враждебно отношение на работното място. Може да ме съдиш. О, и още едно нещо от моя страна. — Излязоха от гората и тръгнаха по ниско окосената трева. — Ще искам съветът да ме назначи като председател. Така ще бъде по-лесно да работим. И за двама ни.

— Харесвам подхода ти, Брадфорд — кимна към пистолета Джеф. — Но мисля, че може да оставиш това в жабката. Като твой временен главен изпълнителен директор, бих искал да преминем към по-спокоен тон, ако нямаш нищо против. Втората поправка на Конституцията [67] Втората поправка на Конституцията защитава правото да се съхранява и носи оръжие. — Бел.р. е чудесна, но има някои основни управленски методи, които бих искал да приложа, преди да се стигне до нея.

— Няма проблем, шефе. Няма никакъв проблем.

Лизи наплиска пламналото си лице със студена вода и въздъхна с облекчение. Радваше се, че не е под горещото слънце, а в апартамента на Лейн, където живееше, и потта от сгорещеното й тяло се изпаряваше в охладения от климатика въздух. Двете с Грета бяха работили цял ден в градината с поддържан от стреса ентусиазъм, който беше напълно безполезен, освен ако не го приложиш срещу бурените в лехите около басейна. Никоя от двете не каза нищо за помена, не обсъждаха подробно и годежа. Грета продължаваше да бъде подозрителна спрямо Лейн и само времето можеше да промени това.

Лизи протегна ръка за кърпата, без да гледа, притисна меката тъкан към челото, бузите и брадичката си и когато вдигна глава, видя че Лейн стои до нея.