Дж. Уорд - Ангелският дял

— Ако ме принудиш да изкопая гроба си с голи ръце, това наистина е краят на приятелството ни.

Но Лейн отиде до едно изсъхнало дърво, чиито голи клони и частично изгнил ствол контрастираха с пищната зеленина на всичко останало край тях. Сложи пистолета в джоба на лененото си сако, извади някакви хартии… и ги прикова към гниещата кора.

После се върна до мястото, където Джеф стоеше като замръзнал, пъхна два пръста в устата си и изсвири толкова силно, че прапрабабата на Джеф го чу в гроба си. Чак в Ню Джърси.

— Фор! — изкрещя Лейн.

— Това не е ли от голфа…

Бум! Бум! Бум, бум, бум, бум!

Лейн бе отличен стрелец. Куршумите разкъсаха хартията на разлитащи се бели късчета, които падаха върху гниещите листа и яркозелената трева под дървото.

Когато най-сетне дулото на пистолета се отпусна към земята, Джеф погледна към приятеля си.

— Човече, съвсем си откачил заради тази застраховка. Кажи ми какво беше това, искам да знам от празно любопитство.

— Полицата за седемдесет и пет милиона доларовата временна застраховка живот на баща ми като главен ръководител, сключена чрез „Мас Мючуъл“. Оказва се, че е спрял да плаща вноските, така че в един хубав ден полицата се оказала невалидна.

— Добре. Хубаво е да го знам. Ако искаш да знаеш, повечето хора просто биха изхвърлили това нещо. Само казвам.

— Да, но така се чувствам много по-добре и ми дойде до гуша от лоши новини — Лейн се извърна към Джеф. — Искаше да ми казваш нещо.

— Имаш ли още патрони в това нещо.

— Не. Пълнителят е празен.

Лейн направи някакви сложни движения с пистолета и показа на Джеф нещо, което се плъзна в ръката му, и да, наистина изглеждаше празно. Не че Джеф разбираше нещо от пистолети.

— Е? — попита отново Лейн.

— Реших да приема предложението ти, Джон Уейн.

Лейн почувства такова облекчение при думите на съученика си от колежа, че затвори очи и отпусна рамене.

— Исусе, благодаря ти…

— И ти намерих два милиона и половина.

Лейн дръпна стария си съквартирант към себе си и го прегърна силно. После го блъсна назад.

— Знаех си, че ако чакам достатъчно дълго, ще чуя и добра новина. Знаех си.

— Не се радвай толкова — отдръпна се Джеф. — Има известни условия.

— Кажи ги. Каквито и да са.

— Първо, справих се с изтичането на информацията.

— Какво? — примигна Лейн.

— Утре сутринта ще прочетеш във вестника, че онова, което е изглеждало като отклонени фондове, всъщност е било част от проект за разнообразяване на дейността, одобрен от главния изпълнителен директор Уилям Болдуин. Проектът бил неуспешен, но лошите бизнес решения не са незаконни в корпорациите, които са частно притежание.

Лейн премисли няколко пъти думите, за да се увери, че е разбрал правилно.

— Как ще го направиш?

Джеф погледна часовника си.

— Ако наистина искаш да разбереш, осигури ми кола за пет часа днес. И не някоя от вашите коли — не трябва да е нещо специално. Ще ти покажа.

— Дадено. Но… о, невероятно.

— Реших, че искам да направя вложение в малката ви компания за бърбън — той сви рамене. — Ако има федерално разследване при всички тези лоши новини в пресата? Ще забави продажбите в това време на фейсбук и туитър, в които всеки се прави на моралист и осъжда всички и всичко. И ако ми трябва нещо, за да обърна хода на нещата за организацията, то е време. Приходите от продажбите ми дават това време. Разследването отнема време. И ти си прав. Дяловете се държат единствено от членове на твоето семейство. Ако компанията има дългове, банкрутирате и това е краят. Баща ти ви е подредил така, никой друг.

— Много се радвам, че виждаш нещата като мен. А двата милиона и половина за членовете на управителния съвет?

Джеф извади от джоба си малък, сгънат на две чек и го подаде на Лейн.

— Ето.

Лейн го взе и го отвори. После погледна приятеля си.

— Това е твоята сметка.

— Казах ти. Инвестирам в бизнеса ви. Това са истински пари и чекът е на твое име, така че засега можеш да не го документираш официално. Плати им като на частни лица.

— Не знам как да ти благодаря.

— Не бързай. Ще ти кажа. Завърших анализа и проследих всички пари и всички отклонени средства, включително онзи заем от „Проспект Тръст“, в личната сметка за издръжка на домакинството ви са сто седемдесет и три милиона осемстотин седемдесет и девет хиляди петстотин и единайсет долара. И осемдесет и два цента. Разбира се, осемдесет и двата цента са били решаващи за сделката.