Дж. Уорд - Ангелският дял

— Напомни ми никога да не идвам тук без писмена покана, господин съветник.

На задната седалка на „Фантома“, който беше с вдигнат гюрук заради косата й, Джин седеше до бъдещия си съпруг и гледаше през прозореца. Реката бе мътна и продължаваше да приижда заради дъжда, валял цяла нощ. Нивото на водата бе толкова високо, че изглеждаше сякаш реката се опитва да залее част от Индиана.

В центъра на града пред тях небостъргачите блестяха в слънчевата светлина, асфалтовите огърлици на шосетата обвиваха вратовете им от стомана и стъкло. Нямаше защо да се притеснява — шофьорът на баща й спираше от време на време, но нямаше да закъснеят много.

Тя погледна моста „Биг Файв“, петте огромни свода, металните въжета, които поддържаха пътните платна над водата, и си спомни ожесточения спор с баща си заради сватбата с Ричард. Тя бе отказала. Само за да открие, че е лишена от всякакви финансови средства, сякаш изоставена сама на безлюден остров.

И се предаде.

И ето я сега.

Тя затвори очи и си представи Самюел Ти до басейна по време на приема, на който дойдоха толкова малко хора.

— Би ли подписала това.

Тя отвори очи и погледна към другата страна на кремавата кожена седалка. Ричард й подаваше около двайсет страници — някакъв документ — заедно с една от неговите писалки „Монблан“ с монограмите му в черно и златно.

— Моля?

— Това е предбрачно споразумение — той побутна хартиите и писалката към нея. — Подпиши го.

Джин се засмя и хвърли поглед към шофьора. След малко облеченият в униформа човек с елегантна шапка на главата щеше да стане свидетел на страхотно представление.

— Няма да направя нищо подобно.

— Да, ще го направиш — каза Ричард.

Тя отново погледна през прозореца и сви рамене.

— Тогава нека се връщаме. Отмени подписването. Направи каквото смяташ за необходимо, няма да се откажа от правата си на твоя съпруга.

— Може ли да ти припомня помощта, която оказвам при продажбите на вашата компания? Като се има предвид в какво затруднение се намирате, ще ви трябват много благоприятни договори. А те може да изчезнат много бързо, ако аз реша така.

— Като се има предвид в какво затруднение се намираме, скоро може изобщо да няма „Брадфорд Бърбън Къмпани“. Така че личното ти богатство е по-добрият избор за мен.

Той се отдръпна при думите й, тънкият му врат се извиваше по начин, който й напомни за измършавял от глад кон.

— Нямаш ли срам?

— Не

— Вирджиния Елизабет…

— Дори баща ми никога не ме е наричал така — едно порше в аварийната лента ги подмина и докато автомобилът профуча край бавно движещата се колона, тя осъзна, че това бе брат й. — Не че щях да обърна внимание, ако го бе направил.

— Това е само формалност и е просто като касова бележка от бакалия. И ако не ти е известно значението на израза, ще ти го кажа. Означава, че е нещо много просто. Ти запазваш всичко, което е твое в момента на сключването на брака, аз запазвам всичко, което е мое. И нищо няма да се дели с другия.

— Просто. Нима? Затова ли е колкото „Война и мир“ [62] Роман от Л. Н. Толстой, станал нарицателно за прекалено дълъг текст. — Бел.р. ? — тя хвърли поглед към него. — И ако е толкова просто, защо не ми даде възможност първо да го прочета и да го прегледам с адвокат?

Самюел Ти например. Макар да се досещаше как би протекло разглеждането.

— Няма нужда да се занимаваш със скучни законови термини.

— Няма ли? Може би ще ти е интересно да узнаеш, че вече съм разучила бракоразводното законодателство и ще ти кажа какво знам.

— Джин, сериозно…

— Знам, че ще ти бъда напълно вярна — той отново се отдръпна, а тя продължи да говори тихо. — Знаеш ли, всъщност изненадата ти не трябва да ме обижда. И преди да започнеш да си въобразяваш, че показвам някакво уважение към теб, разбрах, че бракоразводното законодателство на Кентъки е много строго и доказателството за изневяра може да бъде използвано за намаляване на съпружеската издръжка. Така че онези двама пилоти, които чуках предната вечер, са последните ми опити в изневярата. Ще ти бъда достойна съпруга, одобрявам да ме следиш и да документираш всичко със снимки. Сложи камери в спалнята ми, в колата, в дрешника, в бельото ми. Няма да ти дам възможност да ме обвиниш в нищо.

Тя се наведе към него.

— Как ти се струва скучната законова терминология? И няма да наредиш на шофьора да се върне. Ето какво ще стане. Няма да подпиша нищо и въпреки това ще сключим брак. Ти искаш да спечелиш нещо. През целия си живот не си направил нищо. Нямаш нищо, което да е наистина твое. Никой не те уважава заради достойнствата ти, всички се въртят около теб само заради наследството ти. Ще се ожениш за мен, за да ходиш с вдигната глава на приеми и партита. Все още си онова хлапе от основното училище, което никой никога не избира. Аз бях там, виждала съм го. Ти беше последният, когото включваха в отбора, но ще бъдеш онзи, който е укротил известната Джин Болдуин. И това е много по-ценно за поддържане на егото ти от всичко, което някога бих могла да измъкна от банковата ти сметка — тя се усмихна мило. — Така че можеш да си вземеш петкилограмовата касова бележка и да си я завреш отзад. Скъпи.