Дж. Уорд - Ангелският дял

— Тя има няколко такива. Трябва да ми дадеш известни уточнения коя част от живота й имаш предвид.

— Проблемът при сестра ти… — Самюел Ти потупа слепоочията си с пръсти — е, че колкото и недостатъци да има, няма втора като нея.

„И аз изпитвам същото към моята Лизи“, помисли Лейн.

Е, без недостатъците. Лизи нямаше недостатъци.

— Самюел — прошепна тъжно той.

— О, долавям съжаление в гласа ти.

— С Джин не се живее лесно.

— Както и с мен, драги ми приятелю. Както и с мен — адвокатът изправи гръб. — И нека кажем, че откровеният ни разговор се дължи на това, че съм много пиян. Ако някога го споменеш, ще отрека всичко. Може изобщо да не си спомня, че сме говорили на тази тема. И това ще бъде благословия.

— О, твърде много е за шест по скалата на пиянството.

— Може да съм преценил неправилно — Самюел Ти протегна ръка към масичката и наля още бърбън върху леда в чашата. — Да се върнем на проблема с охранителните камери. Ще вземат записите и ще проверят какво има на тях и още нещо — ще забележат, ако нещо липсва или е подменено. Съветвам те да не се опитваш да правиш нищо със записите.

— Но би ме посъветвал да си мълча за онова в лехата с бръшлян?

— Разликата е, че ако не бе съобщил за него, те нямаше да знаят. Ако се опиташ да фалшифицираш нещо в онези записи, да ги повредиш, промениш или изтриеш, те ще разберат. Едно е да се престориш, че не си намерил нещо, друго е да се опитваш да измамиш техническата им служба, ако си аматьор, а техният компютърен отдел е пълен с хора, които в свободното си време членуват в „Анонимните от „Уолстрийт“.

Лейн стана и отиде до прозореца.

— Помниш ли — каза той, — когато Едуард беше в Южна Америка в ръцете на онези копелета? Не можах да спя цяла седмица. От момента, в който получихме искането за откуп, докато го спасиха и го върнаха в Щатите.

Спомените от миналото приличаха на старото стъкло на прозореца — замъгляваха онова, което бе пред очите му.

— Когато бяхме деца в онази къща, Едуард винаги ни защитаваше от татко. Едуард винаги отговаряше за всичко. Винаги знаеше какво да направи. Ако бяха отвлекли мен? Той щеше да дойде и да ме спаси, ако бях на негово място. Щеше да долети в онази джунгла и да ме спаси дори ако трябваше да си пробива сам път с мачете.

— Брат ти беше — е, извинявай — брат ти е изключителен човек.

— Не можех да заспя, защото не можех да направя същото за него. И това ме разяждаше отвътре.

Мина доста време, преди Самюел Ти да отговори.

— Сега не можеш да го спасиш, Лейн. Ако е направил каквото мисля, че е направил, и има записи, които го доказват? Няма да можеш да го спасиш.

Лейн се обърна и изруга.

— Баща ми заслужаваше това. Разбираш ли? Баща ми заслужаваше всичко, което му се случи. Трябваше да го хвърлят от проклетия мост преди години.

Самюел Ти вдигна длани.

— Не мисли, че на мен не ми е минавало същото през ума. И да, брат ти има всички основания на света, но в сценария на „Игра на тронове“, законодателството на Кентъки е различно и той ще бъде осъден. В момента за самозащита се признава само случай, в който някой опре нож до гърлото ти или пистолет до главата ти.

— Иска ми се аз да бях намерил онзи дяволски пръст. Щях да заровя проклетото нещо в земята.

Но нямаше как да накара Лизи и Грета да лъжесвидетелстват пред властите. Особено след като Ричард и Джин също бяха излезли от къщата, както се случи. Копелето би предало дори майка си, за да постигне целите си.

— Знаеш ли… — лицето на Самюел Ти придоби философско изражение. — Брат ти трябваше да извика баща ви в „Ред енд Блек“. И да го застреля веднага, щом прекрачи прага.

— Моля?

— Това е начинът да убиеш някого в Кентъки. Имаме закон за защита на личната собственост, в който се казва, че ако някой се намира в твой имот, независимо дали те заплашва с оръжие, или не, имаш право да защитиш собствеността си, при условие че натрапникът е влязъл без твое разрешение. Има само две специфични изисквания. Трябва да го убиеш. И той не трябва да е обърнат с лице към изхода или да се опитва да излезе — Самюел Ти размаха показалец. — Но това е начинът да го направиш. Ако никой не знае, че баща ви е бил поканен да отиде там, Едуард щеше да има идеалната възможност да бъде оправдан.

Лейн се взираше в адвоката си, а Самюел Ти размахваше ръка, сякаш прочистваше въздуха от думите, които току-що бе изрекъл.

— Но това не е съветът ми на адвокат, разбира се. И както знаеш, съм пиян.

След малко Лейн каза тихо: