Дж. Уорд - Ангелският дял

След като предупреди двамата си спътници, Лизи тръгна колкото можеше по-бързо по черния път, после спря така, че задницата поднесе и пикапът се завъртя в обратната посока, когато тя рязко натисна спирачките и едновременно с това бързо изви волана. Нечия глава се удари силно и някой изруга, но тя бе прекалено заета да се върне бързо на „Ривър Роуд“, така че малкият „Сатурн“ [68] „Сатурн“ (Saturn) — подразделение на американския концерн „Дженеръл Мотърс“, основано на 7 януари 1985-а на вълната на успеха на японските автомобили в САЩ. — Бел.р. на Тифании Тифании Тифании да остане пред тях.

Докато стигнат светофарите при бензиностанцията „Шел“ на „Дорн Авеню“, между тях вече имаше две коли. Тифании Тифании Тифании зави наляво, продължи по шосето с четири платна… и не се отклони, докато не пресече „Броудсбъро Лейн“ — пътя, водещ към „Хил Топ“ и шосето „Хелоуин“. Пресече железопътната линия и зави по „Франклин“, където едно до друго се редяха кафенета и магазинчета на местни търговци.

След още четири пресечки Тифании Тифании Тифании спря на някакъв паркинг, а Лизи продължи. Тримата гледаха напред, сякаш заети със свои неща, с шапки, спуснати ниско над очите.

На следващия светофар Лизи сви бързо наляво, докато светлините бяха жълти и продължи по тясна уличка зад ресторантите и магазините. Спря, когато реши, че е приближила достатъчно, и наистина имаше голям късмет да намери свободно място за паркиране точно там.

— Хайде да тръгваме — нареди тя, като изключи двигателя и отвори вратата си. — И не забравяйте да кажете „Здрасти“ на кучетата.

— Какво? — попита Джеф, докато слизаше. — Какви кучета?

Лейн се измъкна от пикапа и козирува на Лизи.

— Ще правим каквото каже тя.

Лизи ги поведе по пътека, малко по-широка от раменете й. Малко преди да излязат на главната улица, тя внезапно спря.

— О, господи, ето я.

От другата страна на „Франклин авеню“ Тифании Тифании Тифании излезе от колата си и забърза между хората по тротоара. Лизи се наведе малко, скрита в сенките, за да види къде отива жената.

— Знаех си. Отива в „Синьото куче“. Хайде.

Лизи излезе на тротоара, по който бавно се разхождаха хора и само след Десетина метра се приведе над английски булдог, за когото медальонът, окачен на каишката му, съобщаваше, че се казва Бикс. Междувременно Тифании Тифании Тифании се намираше съвсем близо до тях, в кафенето, точно до огромното стъкло на витрината.

Ръкуваше се с висока афроамериканка.

— Това е репортерката, с която се срещнах — каза Лейн, докато двамата с Джеф също се навеждаха към Бикс. Тримата размахаха ръце към стопанина му, който им отвърна с помахване иззад витрината на съседния магазин. — Да, дава й нещо. Някакви документи.

— Бинго — кимна Джеф.

— Какви са тези документи? — попита Лизи.

Джеф заговори тихо, като се премести малко встрани, за да погали куче с неясна порода на име Джолин.

— Това е фалшив доклад, който снощи оставих на бюрото специално за нея. В кабинета на втория етаж има копирна машина. Трябваше само да се измъкне, да копира доклада и да се остави оригиналът, откъдето го е взела. Работа, която може да свършиш за две минути.

— Била е с теб през цялата нощ? — каза Лизи.

— Ами…

Лизи се засмя.

— Питам като шпионка, не като моралистка.

Той се изчерви, което й напомни колко го харесва.

— Добре де, да, беше — каза той. — Такъв беше планът. И наистина искаме тази информация да получи възможно най-голямо покритие в медиите, много благодарим.

Лейн се наведе и я целуна.

— Браво за това, че ни доведе тук, а сега ще ме извиниш за минута.

— Къде отиваш?

— Отивам да поздравя репортерката. С нея сме приятели от последната ни среща, когато ми задава въпроси два часа. И тя всъщност не е направила нищо лошо. Не е нейна вината за това, че някой е отишъл при нея с някаква информация и какво по-добро за развитието и подобряването на отношенията ни от това да й разкажа за всички промени в компанията и за моето повишение. Джеф, ще ти уговоря среща с нея в седем тази вечер. Не искам първото й впечатление за теб да бъде, че приличаш на скитник, който се прехранва със случайна работа. Трябва да се избръснеш и да си сложиш изгладен костюм, ако ще представяш компанията ми пред медиите. О, и вече е време да уволня Тифании Тифании Тифании с две „и“-та накрая. Само че не пред добрата ми приятелка ЛаКийша.

— Да се погрижа ли за това? — каза Лизи.

— Ще ми помогнеш много.