Трумэн Капоте - Хладнокръвно

Но перото на Наи продължаваше да лети по бележника, да записва всичко разказано.

А Чърч лениво удряше отворената длан на едната си ръка с юмрука на другата и мълчеше… Внезапно той каза:

— Предполагам, че ти е ясно защо сме тук.

Хикок се изправи на стола, усмивката му изчезна.

— Сигурно съзнаваш, че не бихме дошли чак в Невада само за да си побъбрим с двама дребни фалшификатори на чекове.

Наи беше затворил бележника си. Той също впи поглед в арестувания и видя, че на лявото му слепоочие се появиха няколко венички.

— Нали, Дик?

— Какво?

— Не бихме дошли чак дотук, за да говорим за някакви си чекове.

— Не знам за какво друго можете да сте тук.

Рисувайки кинжал върху корицата на бележника си, Наи запита:

— Слушай, Дик, чувал ли си за убийството Клътър?

По-късно в официалния си доклад той написа: „Заподозреният видимо реагира много силно. Лицето му посивя, очите му тревожно засвяткаха.“

Хикок каза:

— А, чакайте! Стойте! Не съм никакъв убиец!

— Въпросът беше дали си чувал за убийството Клътър — напомни му Чърч.

— Може да съм чел нещо — отговори Дик.

— Жестоко престъпление! Жестоко и подло! И почти безупречно — добави Наи. — Но вие направихте две грешки, Дик. Първата, че оставихте свидетел. Жив свидетел! Който ще даде показания в съда. Ще застане на свидетелската скамейка и ще разкаже как Ричард Хикок и Пери Смит вързаха жертвите си, запушиха им устата и убиха четирима безпомощни хора.

Кръв нахлу в лицето на Хикок.

— Жив свидетел! Не може да бъде!

— Защото мислехте, че сте ликвидирали всички ли?

— Казах „стой“! Няма човек, който да намери връзка между мен и някакво мръсно убийство! Чекове — да. Дребни кражби. Но, дявол да го вземе, не и убийство! Аз не съм убиец!

— Тогава защо — възмутено попита Наи — ни лъжеш?

— Казах ви самата истина.

— От време на време. Невинаги. Например за събота, 14 ноември. Каза, че сте тръгнали с колата за Форт Скот.

— Да.

— А когато стигнахте там, отидохте в пощата.

— Да.

— За да разберете къде живее сестрата на Пери Смит.

— Да.

Наи стана. Отиде зад стола на Хикок и като постави ръце на облегалката, наведе се — сякаш да му прошепне нещо на ухото.

— Пери Смит няма сестра, която да живее във Форт Скот — каза той. — И никога не е имал. А в събота следобед пощата във Форт Скот не работи. — И добави: — Помисли върху това, Дик. Засега това е всичко. По-късно пак ще поговорим с теб.

След приключването на разпита Наи и Чърч пресякоха коридора и застанаха пред прозорчето на вратата на стаята, където се водеше разпитът на Пери Смит. Виждаха всичко, но не чуваха нищо. Наи, който виждаше Смит за пръв път, не можеше да откъсне поглед от краката му. Фактът, че бяха толкова къси, че ходилата му, малки като на дете, едва докосваха пода, му направи поразително впечатление. Главата на Смит, острата индианска коса, ирландско индианска смесица от тъмна кожа и дръзко, дяволито изражение му напомняха за хубавата сестра на арестувания, приятната мисис Джонсън. Но този къс, набит, обезформен мъж-дете не беше хубав. Розовият връх на езика му се подаваше навън, трепкаше като езика на гущер. Смит пушеше и от равномерните му издишвания Наи се досети, че е още „девствен“ — тоест все още не е осведомен за истинската цел на разпита.

Наи беше прав, Дюи и Дунц, търпеливи специалисти, постепенно ограничиха историята за живота на арестувания до събитията през последните седем седмици, а оттам до много подробно резюме на съдбоносния уикенд — от събота по обяд до неделя по обяд на 14 и 15 ноември. Сега, след тричасова подготовка, те приближаваха целта си.

Дюи каза:

— Пери, нека да преразгледаме положението. Когато те освободиха предсрочно, условието беше никога да не се връщаш в Канзас.

— Слънчогледовият щат! 19Изплаках си очите!

— Щом е така, защо се върна? Трябва да си имал много сериозно основание.

— Казах ви. Да видя сестра си. Да си взема парите, които бяха на съхранение у нея.

— А, да. Сестрата, която ти и Хикок се опитахте да намерите във Форт Скот. Пери, какво е разстоянието между Форт Скот и Канзас Сити?

Пери поклати глава. Не знаеше.

— Колко време ви отне да отидете с колата до там?

Никакъв отговор.

— Един час? Два? Три? Четири?

Арестуваният каза, че не може да си спомни.

— Разбира се, че не можеш да си спомниш. Защото в живота си не си ходил във Форт Скот.

До този момент нито един от детективите не беше оспорвал показанията на Смит. Той се размърда на стола, навлажни устни с върха на езика си.