Анри Труайя - Гладът на лъвчетата

Жан-Марк паркира в двойната редица коли на съседната улица и се унесе върху седалката. От време на време някое женско лице се навеждаше към вратата със спуснато стъкло. В просъницата си той виждаше очи, обградени с черно, и едри лакирани устни, които шепнеха покана. Тогава, като извръщаше глава, се мъчеше да потъне по-дълбоко в забрава. Събуди се изведнъж, защото господин Йортие раздрусваше рамото му. Ненаситните съпрузи Алварес искаха да видят още по-пикантно зрелище. Тръгнаха отново. Към други две заведения за стриптийз, едно, от които тайно и „в апартамент“. След това, преситени от разголването на напудрени тела и на бикини с фалшиви диаманти, цялата компания заседна в един ресторант при халите и яде супа с лук.

Жан-Марк се прибра в квартирата си в четири часа сутринта. Умираше за сън. Йортие му бе бутнал десет франка бакшиш. Той изпра найлоновата си риза в умивалника и със закачалка я остави да съхне на тръбата на душа. За да бъде в ред, трябваше да изпере и чорапите, и гащетата: нямаше чисти дрехи за утре. Толкова по-зле: този извънреден труд изтощаваше силите му. Изобщо хубав ден. През нощта тарифата на заплащането беше двойна. Тридесет плюс десет — четиридесет. Можеше да не ходи в студентския стол три дни. Да избегне шумната блъсканица и миризмата на евтина гостилница, да си въобрази, че живее охолно. Отвори прозореца, плъзна се в леглото си, угаси нощната лампа. Чувствуваше още вкуса на твърдо свареното яйце в устата си. Зад затворените му клепачи святкаха светлинни знаци. Проститутки с гипсови лица и с кървави устни се навеждаха над него. Една от тях приличаше на Карол. Събуди се с подскачане, потънал в пот. Глад и желание да повърне измъчваха стомаха му. През отворения прозорец нахлуваше глухата врява, на града. Там вътре, в дъното на стаята, се люшкаше мършавият силует на един обесен. Той позна найлоновата риза, разлюляна в полумрака от слабото течение. Защо се инатеше да живее, щом като нищо вече не го интересуваше? Всичко, което бе успял да направи за една година, беше да замени една Карол с една Валери и родната си къща с една слугинска стая. Стискаше зъби, спря мислите си и си пожела да бъде мумия, една ладия с кости и пергамент, понесена от реката на живота.

Някой чукаше с юмрук на вратата на колата. Разярен глас крещеше:

— Жан-Марк! Жан-Марк!

Той с мъка разтвори клепачи. Около него бе съвсем светло. Колата беше паркирана сред стаята. Одеялото обвиваше краката му. Воланът се беше стопил между ръцете му. Ризата му висеше в кабинката с душа.

— Жан-Марк! Тук ли си?

Той скочи от леглото. Оправи пижамата си, отвори вратата на Даниел и изръмжа:

— За какво си се домъкнал?

После седна на края на дюшека, прозя се и с нокти се почеса по косматата си кожа. Ако не беше това кретенче, щеше да спи още два часа: точно тази сутрин нямаше лекции.

Даниел стоеше пред него мъртвешки блед.

— Какво? — подзе Жан-Марк.

— Добре, ето какво — каза Даниел, — случи ми се мръсен номер: Даниела е бременна!

— Ех, че гадно! — изсумтя Жан-Марк.

— Точно така! — въздъхна Даниел.

И изнемощял от тази изповед, той се отпусна на един стол. Жан-Марк си имаше доста лични грижи, за да не го вълнува нещастието на другите. Първите му думи не изразиха съчувствие към брата му, а гняв срещу глупостта му.

— Не можеш ли да внимаваш!

— Внимавал съм! Само че Дани е виновна.

— Сигурен ли си?

— Сигурен. Отначало се съмнявахме. После проверихме, нали знаеш… Тя е бременна, уверявам те, напълно бременна…

— Тогава какво? Адрес ли искаш?

— Адрес имам… Дебюке ми го даде… Дани дори видя акушерката…

— Сериозен човек ли е? Не трябва да се оставиш да те измамят!

— Не, не, няма никакво съмнение по този въпрос! Сестрата на Дебюке е останала много доволна!

— Е, добре, иначе аз бих могъл…

— Благодаря ти, драги.

Двамата замълчаха. Даниел се изкашля. Най-после каза:

— Исках най-вече да ти поискам… Много е алчна тази мръсница, акушерката… Седемстотин и петдесет франка!… Нали знаеш, че нямам толкова пари подръка!…

— Аз също — каза Жан-Марк.

— Предполагах! Но може би все пак ще можеш да ми дадеш малко.

Жан-Марк му показа отворения си портфейл върху нощната масичка.

— Шестдесет франка до края на месеца — каза той. — Ако искаш, да ги разделим!

— Не мислех, че си толкова зле — каза Даниел. — Може би Франсоаз?…

— Тя също не разполага с много средства.

— Ами Карол, ако й кажа?

— Не те съветвам — каза Жан-Марк. Тя с удоволствие ще уведоми татко!