Анри Труайя - Гладът на лъвчетата

— Бъдете тук след час и половина — каза господин Йортие на Жан-Марк.

Жан-Марк се поклони. Неговият господар за тази вечер и мексиканските съпрузи потънаха в силно осветената врата.

— Ако искаш да паркираш, място ще намериш на улица „Цирк“ — каза му портиерът.

Жан-Марк му благодари и седна отново зад волана. Улица „Цирк“ беше спалня за автомобили. Група шофьори бъбреха пред един ролс-ройс. Той запали вътрешната лампа на пежото и извади от джоба си няколко циклостилни листа от учебника по гражданско право. След петнадесет дни изпит. Беше зле подготвен. Цели две глави от конспекта (именно по търговско и международно право) си оставаха за него тера инкогнита. Впрочем не можеше да учи, както преди. Разривът с баща му го бе смутил: цялото скеле, което го крепеше в равновесие, беше рухнало изведнъж. Той, който твърде добре се приспособяваше да живее извън семейството си, когато бе уверен, че може да се върне там, не знаеше как да се справи сега, когато бе изпъден оттам, без каквато и да е надежда, че може да се върне. Свали фуражката си и я постави до себе си на седалката. Марката на един голям магазин беше изписана със златни букви на вътрешната страна. Кожената лента, беше почерняла от употреба. Колко ли типа бяха носили тази синя фуражка преди него? Сега тя бе тук, обърната с вътрешността нагоре. Като шапка на просяк. Ако Валери го видеше!… Той, разбира се, беше й казал, че работи като шофьор на разположение. Отначало тя бе намерила това за забавно. После положението му я беше трогнало, раздразнило. По взаимно съгласие те пътуваха във втора класа на метрото, предпочитаха да се разхождат пеша, вместо да ходят на кино, избягваха да си купуват вестник, а когато бяха жадни, избираха някое бистро, където цените бяха ниски. За Валери това бе игра. За него също, но до известна степен. Нуждата да се ограничава го правеше по-съзнателен. Настроението му се повишаваше от малките лишения. Мечтаеше за калкан с масло, за заешко задушено, за бифтек с пържени картофи. Устата му се пълнеше със слюнка. Колко ли време щеше да понася полубедността, полумръсотията, полуглада, полувината, която беше сега негова участ на земята? На която и страна да се обърнеше, той не намираше изход. „При липса на публичност деянията не могат да бъдат противопоказни на трети лица, освен в следните случаи…“ Беше преговорил цялата тази глава с Дидие миналата седмица, но вече нищо не си спомняше. Освен това Дидие беше в още по-лоша форма от него тази година. Жаклин, „обожаваната Жаклин“, за която той искаше да се ожени, го беше зарязала заради един студент от Института по пътно строителство. Мръсница като другите жени! Краят можеше да се предвиди предварително. Дидие нямаше тежест пред това хитро и амбициозно момиче. Сега той беше отчаян. Колко смешна изглеждаше тази сантиментална тъга на Жан-Марк пред опетнената чест, с която се бореше самият той. А и тия три прасета, които си тъпчеха търбусите в ресторанта! Светлини, раболепни поклони, фини сосове. Реши да изяде едно варено яйце и да изпие чаша бира.

Бистрото, в което влезе, беше продълговат тунел с розови огледала и никелови тръби. Той яде и пи на тезгяха срещу собственото си отражение. Жълтъкът на яйцето беше зеленикав и твърд, а белтъкът сивееше. Или пък беше зрителна измама. Той смачка черупката върху чинийката. Сол блестеше по кожата на пръстите му. Накрая — чаша с много горещо, много сладко кафе. Главата му тежеше. Каква задуха в тази зала, където от един бокс се разнасяше оглушителна музика за четирима консуматори, които се клатушкаха. Твърдо свареното яйце тежеше като камък в стомаха му. Беше го изял много бързо. Желанието да прати всичко по дяволите замря върху устните му. Ами клиентите му!

Той плати, излезе тичешком, влезе в колата и пристигна пред ресторанта в момента, когато господин Йортие и съпрузите Алварес преминаваха през отворената врата.

Сити, доволни, сияещи, те се приближаваха бавно, сякаш благоговееха пред прелестите, които носеха в стомасите си. Следващият пункт — „Лидо“. Там няма да стоят дълго. Само колкото да изпразнят една бутилка шампанско и да се възхитят на тридесет и шест бели кълки, разтварящи се и затварящи се като ножици пред зачервената публика. Скоро тръгнаха към Монмартър. Този път интимността между господин Йортие и съпрузите Алварес беше подсилена от ястията и зрелищата и затова се плъзнаха към по-голяма волност. Едно нощно заведение за стриптийз ги погълна много развеселени.