Анри Труайя - Гладът на лъвчетата

Беше вече късно, когато се прибра вкъщи. Опита се да премине направо в стаята си, но Карол, излизайки от салона, я спря:

— Знаеш ли колко е часът, Франсоаз?

— Седем часът и половина.

— Седем часът и четиридесет. Шивачката те чака, за да поправи блузите ти, и си отиде.

— Съвсем бях забравила — прошепна Франсоаз. — Глупаво е!

— Къде беше?

Острият тон засегна Франсоаз. Но тя нямаше какво да крие. И отвърна бавно:

— Бях на чашка с моя преподавател.

— Кой преподавател?

— Александър Козлов.

— От леглото му идваш! — извика Карол.

— Какво говориш ти! — измънка Франсоаз, силно развълнувана.

За един миг тя се пребори с гнева. После изведнъж си възвърна хладнокръвието. На няколко пъти бе вече забелязала, че мащехата й се сърди за нищо на баща й, на Даниел, на самата нея, на прислужничките. Тази нервност не беше в маниера на Карол. Да не би фактът, че Жан-Марк я е напуснал, да я прави толкова зла? Изоставена, сега тя не знае какво прави. Не трябваше да се страхуват от нея, а да я съжаляват. Красивото й лице се кривеше малко.

— Ще ме принудиш да кажа на баща ти! — закани се тя глухо.

— Не можеш да кажеш на баща ми нещо, което не е! — възрази Франсоаз, като издържа погледа й.

Карол обърна гръб и се отдалечи с бързи крачки. Франсоаз не изпита никакво задоволство, че я бе обуздала за миг. Днес тя имаше много по-сериозни грижи, отколкото отношенията й с мащехата.

Когато се върна отново в салона, след като се бе вчесала, завари там баща си, Даниел и Карол, които очакваха момента да седнат около масата. Както всяка сряда, Жан-Марк трябваше да вечеря вкъщи, но се беше отказал в последната минута. Впрочем той се появяваше все по-рядко. Лицата бяха мрачни. Даниел се оплакваше, че му са трудни часовете по математика и физика в лицея. Баща му отвръщаше, че доникъде нямал да стигне, ако не работи повече вкъщи.

— Аз работя толкова, колкото мога, татко!

— Като пускаш електрическия си грамофон.

— Това не ми пречи, а напротив. Само че учителят ни си въобразява, че всички сме звезди! Той преподава само за половин дузина хлапета от първия ред! А пък ние сме четиридесет и пет! Така че, ако това продължава, аз ще избягам!…

Франсоаз никога не беше виждала брат си с такова измъчено лице. За пръв път в живота си може би той изпитваше някакво съмнение, някакъв страх. Във всеки случай никой не се занимаваше с нея в този семеен спор. Тя намери покоя, от който се нуждаеше, за да мисли отново за това, което й бе казал Козлов. Внезапно Мерседес, мъртвобледа, се появи на прага. Обаче не за да ги покани на вечеря. Искаше да говори на госпожата. И не пред всички! Карол, раздразнена, я последва във вестибюла. През вратата, оставена полуотворена, Франсоаз чу избухвания на гласове:

— Точно така, госпожо! Току-що минах през кабинета на господина и това нещо е още там! Въпреки че бях предупредила госпожата тази сутрин! Не мога повече да понасям тази страшна глава в къщата! Тя ме плаши, пречи ми да работя. Това е негърска магия. В моята страна казват…

— Не ме интересува какво казват във вашата страна! — отсече Карол.

— Във всеки случай, ако главата трябва да стои в кабинета на господина, нека госпожата не разчита на мене за почистването на тази стая. Така е, госпожо!…

— Добре — въздъхна Карол, — ще я наредим.

Тя влезе в салона със сгърчено лице и ръце, стегната в талията като малък сноп от кокали.

— Каква е тази разправия? — изръмжа Филип. — Нима ще отстъпиш на тази жена? Ако къщата не й харесва, нека си прибере багажа! Да не би да е незаменима?

— За мене да — възрази Карол. — Казала съм го сто пъти. Тя е опитна домашна прислужничка, каквато все по-рядко се намира!

— А това, което е особено рядко, е нейният свински характер! — подхвърли Даниел.

— Никой не е искал мнението ти — каза Филип раздразнено.

— Във всеки случай прощавай — подзе Карол, — но ако трябва да избираме между главата и Мерседес, аз предпочитам Мерседес.

— Благодаря! — измърмори Даниел.

Франсоаз му отправи нежно съчувствен поглед.

— Признай, че тази глава в твоя кабинет е ужасна! — каза Карол, като се обърна към съпруга си.

— Къде искаш да я поставиш? — попита той.

Франсоаз се намеси:

— Ще я взема в моята стая!

— Тогава Мерседес ще откаже да влиза в твоята стая!

— Голяма работа! Сама ще си я почиствам!

Филип вдигна очи към тавана.

— Безсмислено е! Мерседес пак ще ни разиграва.

— Има други, които ме разиграват в този момент! — каза Карол, без почти да разтвори устни.