Эллисон Пирсон - Скъпа, няма не мога

Виждам сина си за първи път от четири дни. Четири дни, три нощи. Първо беше пътуването до Стокхолм, за да отделя лично внимание на притеснен нов клиент, после Род Таск се обади от службата и ми каза да закарам задника си до Ню Йорк, за да подържа ръката на стар клиент, който се нуждаел от потвърждение, че новият клиент не отнема твърде много от времето ми.

Бенджамин никога не ми се сърди заради отсъствията. Все пак е още много малък. Винаги ме посреща с безпомощното възхищение на размахващ ръце фен на холивудска премиера. Сестра му обаче не. Емили е на пет и е преизпълнена с ревнива мъдрост. Завръщането на мама винаги е знак за сложна поредица от хладно държание и наказания.

— Всъщност Пола ми чете тази приказка.

— Ама аз искам тате да ме къпе.

Уолис Симпсън 2 2 Разведената американка, заради която крал Едуард VIII (1894–1972) абдикира от английския престол през 1936 г. — Б.ред. е получавала по-топло посрещане от кралицата-майка, отколкото аз от Емили след командировка. Все пак мога да го търпя. Сърцето ми като че ли е на гънки и някак си го понасям. Навярно си мисля, че го заслужавам.

Оставям Бен да си спи спокойно и внимателно бутвам вратата на другата стая. Окъпана в розовата светлина от нощната лампа с Пепеляшка, дъщеря ми е — такова е нейното предпочитание — гола като новородено. (Дрехите, като не броим булчинските тоалети и тези на принцеса, вечно я дразнят.) Когато я завивам с одеялото, краката й потрепват недоволно като на лабораторна жаба. Още от бебе Емили не търпи да е покрита. Купих й спално чувалче с ципове, но тя риташе неистово в него и издуваше бузи като бога на ветровете, рисуван в ъгъла на старите карти, докато не признах поражението си и не го подарих на друго бебе. Дори в съня й, когато лицето на дъщеря ми има тена на прасковен цвят, човек може да види решителната форма на брадичката й. В последното сведение от училището й се казваше: „Емили има силен състезателен дух и ще трябва да се научи да губи с достойнство.“

— Да ти напомня за някого, Кейт? — каза Ричард и издаде онова скимтене на настъпено пале, което беше усвоил напоследък.

На няколко пъти през последната година се опитвах да обясня на дъщеря ми — мислех, че е достатъчно голяма — че мама трябва да ходи на работа. Защото мама и татко трябва да печелят пари, за да плащат за къщата и всички онези неща, които й харесват, като уроците по балет и ходенето на почивка. Защото мама има работа, в която много я бива, и наистина е много важно не само мъжете да работят, но и жените. Всеки път речта ми достига до вълнуваща кулминация — тромпети, хорове, насълзените ни посестрими размахват знамена — в която уверявам Емили, че ще разбере, когато стане голямо момиче и самата тя поиска да се занимава с интересни неща.

За жалост борбата за равни права, отдавна спечелена в западното общество, няма шанс пред фундаменталисткия режим на петгодишната Емили. Няма друг Бог, освен мама и татко е нейният пророк.

На сутринта, когато съм готова да изляза от къщи, Емили ми задава същия въпрос отново и отново, докато не ми се прииска да я ударя, а после през целия път до работата ми се плаче, задето ми се е искало да го направя.

— Довечера ще ме сложиш ли да си легна? Мама ще ме сложи ли да си легна? Нали? Кой ще ме сложи да си легна довечера? Ти ли, мамо, ти ли?

Знаете ли колко много начини има да се каже думата не, без всъщност да я използваш? Аз знам.

Да не забравя:

Ангелски криле. Пари за нова пътека за стълбището. Да извадя лазанята от фризера за съботния обяд. Да купя руло кухненска хартия, препарат за полиране на метални повърхности, подарък и картичка за тържеството на Хари. На колко е Хари? Пет? Шест? Трябва да подготвя чекмедже с подаръци като добра майка. Да купя елха и от онези стилни лампички, рекламирани в „Телеграф“. (Къде ги продаваха? Не си спомням. По дяволите!) Коледен подкуп/подарък за бавачката (Билет за „Юростар“ 3 3 „Юростар“ — влак от Лондон до Париж, който минава под Ламанша. — Б.пр. ? Пари? „Дона Карън“?) Емили иска кукла бебе, която пишка (само през трупа ми). Подарък за Ричард. (Дегустация на вино? Билет за мач на „Арсенал“? Пижама?) Книга за родителите му — „Изгубените градини на не знам кого си“? Да помоля Ричард да вземе дрехите от химическото. Какво да облека на празненството в офиса? Черното кадифе ми е отесняло. Да спра да ям СЕГА. Лилави мрежести чорапи. Няма време за кола маска на краката, да ги обръсна. Да запазя час за прогонващ стреса масаж. Възможно най-скоро час за освежаване на кичурите на косата (заприличала съм на Джордж Майкъл от преходния му период). Да правя упражнения за стяяяягане на тазовото дъно. Да си купя противозачатъчни!!! Торта с бяла глазура (да проверя в „Дилия“). Боровинки. Мини наденички за парти. Марки за картички втора класа 4 4 Марки от вътрешната за Великобритания поща, по-евтини от марките първа класа, с които писмото пристига за един ден, докато с втора класа пристига за два-три дни. — Б.пр. х 40. Подарък за учителката на Е.? И каквото и да правиш, отбий Бен от биберона залъгалка преди Коледата със свекъра и свекървата. Преследвай „Куик Той“, безполезна фирма за доставка на подаръци по пощата. Влагалищна намазка — NB! Вино, джин, ликьор. Да се обадя на мама. Къде съм забутала рецептата на Саймън Хопкинс за „изсушена със сешоар“ гъска? Пълнеж? Хамстер???