Эллисон Пирсон - Скъпа, няма не мога

С Емили се присъединяваме, гласовете ни се преплитат и зазвъняват. Изведнъж ме обхваща обезпокоителното чувство, че филмът ми говори, и тогава Емили обявява:

— Мамо, когато си имам бебета, сама ще се грижа за тях, докато пораснат. Без бавачки.

Дали не ме накара да гледам „Мери Попинс“, за да ми го каже? Дали това не е нейният начин да ми каже? Вглеждам се изпитателно в лицето й, но тя явно не очаква отговор.

— Маа-аааа. — Бебефонът се обажда. Бен се е събудил. Преди да се кача горе, слагам Ем да седне в скута ми.

— Мисля, че някой ден двете с теб трябва да отидем на специална разходка, искаш ли?

Тя сбърчва носле, както прави Момо, когато е развълнувана.

— Къде?

— При Ег Пай Снейк Билдинг.

— Къде?

— Ег Пай. Снейк Билдинг. Спомняш ли се, че така наричаше Емпайър Стейт Билдинг?

— Не.

— Да, така го наричаше, мила.

— Маамо — казва Емили, изричайки обръщението към мен максимално укорително, — така говорят бебетата. Вече не съм бебе.

— Не, скъпа, не си.

Времето лети, нали? Днес казват всички онези смешни думички, които си обещаваш, че ще запишеш, но никога не го правиш, а утре започват да говорят като деца, израснали на улицата, или още по-лошо, като теб. Иска ми се децата ми да пораснат по-бързо и скърбя за всяка минута, която съм пропуснала от детството им.

След като ги нахраних и изкъпах, изсуших им косите, прочетох „Малките бухалчета“ и донесох на Емили чаша вода, най-накрая слязох на долния етаж, седнах в тъмното се замислих за безвъзвратно загубеното време.

От: Кейт Реди

До: Дебра Ричардсън

Този следобед беше прекаран в незаконни майчински занимания. Най-доходоносните досега няколко часа от финансовата година. По колко на час според теб трябва да таксувам клиентите си за ритане на есенна шума и гледане на „Мери Попинс“?

Открадването на време, за да го прекарам с децата, прилича на извънбрачна връзка — същите лъжи, за да се измъкнеш за среща, същото чувство на задоволство и, разбира се, на вина.

Мисля, че съм забравила как да пилея време и децата трябва да ми припомнят.

Не ме мрази, ако напусна работа, моля те. Знам, че си говорехме как трябва да продължаваме, за да докажем, че не е невъзможно. Просто все си мислех, че може би работата ми ме убива, а сега съм уплашена, че съм умряла, без да забележа.

Дъщерите на нашите дъщери ще ни обожават и ще пеят в благодарствен хор: „Добра работа, добра работа, добра работа, сестро суфражетке!“

С цялата ми обич К хххххххххххх

7.54 :

Докато очаквам почукването на вратата, осъзнавам с какво нетърпение горя да кажа на Уинстън за плана. Най-накрая имам с какво да впечатля „Пегас“ — доказателство, че не съм само кон с капаци, който лакейничи пред капиталистическия строй. Но след като му разказах на един дъх всичко за пелената на татко и интервюто на Алис с Бънс, Уинстън не изрече нищо, освен лаконичното:

— Не трябва да забравяш, че имаш да храниш две малки деца.

Пет минути по-късно обаче, когато попадаме в обичайното задръстване, той ме пита дали знам историята на Сципион. Поклащам глава.

— Добре. Римският генерал Сципион сънувал сън. В съня си открил село, което било построено точно до голям водопад. Шумът от водопада бил толкова оглушителен, че трябвало да крещиш, за да те чуят. „Как понасяте този шум по цял ден?“ — попитал Сципион старейшината на селото, надвиквайки се с рева на спускащата се отвисоко вода. „Какъв шум?“ — учудил се старецът.

Пегасът се придвижва, тресейки се, с още няколко сантиметра и когато Уинстън натиска спирачката, измучава като умираща крава.

— И каква е поуката от историята? Моля ви, кажете ни, сър?

В огледалото виждам как се ухилва доволно и лукаво.

— Ами според мен всички ние живеем на подобен свой си шум и сме толкова свикнали с него, че не го чуваме. Но ако човек се отдалечи, го чува и си мисли: „Господи, този водопад вдига дяволска врява. Как съм живял на такъв шум?“

— Да не искаш да кажеш, че и аз си имам един такъв водопад, Уинстън?

Той се засмива по своя си накъсан маниер, който харесвам:

— Кейт, твоят е цяла Ниагара.

— Имаш ли нещо против да ти задам един личен въпрос, Уинстън?