Эллисон Пирсон - Скъпа, няма не мога

Робин дава знак на келнера да донесе сметката.

— Джил винаги казваше, че можеш да накараш един мъж да направи всичко, стига да не забележи, че са го накарали.

— Така ли правеше с теб?

— Не съм забелязал.

15.13 :

Оставям Робин на ъгъла на Чийпсайд, после се обаждам на Гай от мобилния и му съобщавам, че този следобед няма да се връщам в офиса — имам неотложна среща с кестените.

— Квесторите?

— Развлекателен фонд, в който смятам сериозно да инвестирам. Трябва да проверя потребителската страна на вложението.

Когато се прибирам вкъщи, децата са толкова изненадани да ме видят, че отначало не реагират. Освобождавам Пола за остатъка от деня, обличам им палтата и ги извеждам на разходка в парка. Или поне Емили се разхожда. Бен отказва да ходи и тича, докато не падне. Навън е циганско лято, много от листата са още зелени, изпъстрени с оранжево и изглеждат леко изненадани, че са се озовали на земята. Прекарваме — честно казано не знам колко време — в разходка и подритване на шумата.

На Бен му харесва да се засилва към купчините с листа и да шумоли с тях само заради удоволствието от шума. Емили в ролята си на по-голяма му казва да не го прави, докато всъщност му се радва. Сделката между моето момиче и моето момче е следната: той може да бъде непослушен, за да се прави тя на добра. Като ги наблюдавам как си крещят един на друг, се питам дали това не е вариант на старата игра, която момчетата и момичетата от край време играят.

По-навътре по пътеката откриваме кестените. Някои от бодливите обвивки са се разцепили от удара и ние освобождаваме лъскавите ядки отвътре.

— Можеш да направиш кестените по-твърди — казвам на Емили.

— Как?

— Не знам точно, ще трябва да попитаме татко. — По дяволите, не исках да го споменавам.

Емили ме поглежда със светнали от очакване очи.

— Мамо, кога татко ще се върне да живее в нашата къща?

— Татко — чурулика Бен. — Татко.

Вече вкъщи слагам Бен да поспи и оставям Емили да си избере какво да гледа на видеото, докато приготвям сос болонезе за вечеря. Не мога да намеря пресата за чесън и къде е рендето? Предлагам на Емили да гледа „Спящата красавица“, която винаги й действаше страшно успокояващо, когато беше малка, но информацията ми е остаряла. Дъщеря ми говори за филм с принцеса воин, за който не съм и чувала.

— Какво е воин, мамо?

— Воин е храбър войник.

— Знаеш ли за какво се разказва в „Хари Потър“?

— Не, не знам.

— В „Хари Потър“ се разказва за храброст и вещици.

— Звучи добре. Реши ли какво ще гледаме?

— „Мери Попинс“.

— Пак ли?

— О, моля те, маамо.

Когато бях на възрастта на Емили, гледахме по един-два филма на година — един на Коледа и един през дългата лятна ваканция. За децата ми филмите ще бъдат главната движеща сила на техните спомени.

— Тя е сърф джет.

— Кой?

— Майката на Джейн и Майкъл е сърф джет.

Бях забравила, че госпожа Банкс беше суфражетка. Това не е подробност, която се помни. Оставям соса да ври на слаб огън, после се сгушвам на дивна с Ем. И ето я на екрана, красивата смахната Глинис Джонс след митинга, марширува нагоре-надолу из голямата бяла къща и пее: „Дъщерите на нашите дъщери ще ни обожават и ще пеят в благодарствен хор: Добра работа! Добра работа, сестро суфражетке!“

— Какво е сърф джет? — Знаех си, че ще дойде този момент.

— Суфражетките са жени, Ем, които преди сто години излезли по улиците на Лондон, протестирали и се завързвали по оградите, за да убедят хората, че трябва да дадат на жените право да гласуват.

Тя се обляга отново на мен и полага глава на корема ми. Чак когато Мери, Бърт и децата скачат в картинката, нарисувана с тебешир на асфалта, тя ме пита:

— Защо на жените не са им позволявали да гласуват, мамо?

О, къде е феята вълшебница на обясненията, когато ти трябва?

— Защото в онези години, в старите времена, жените и мъжете били — ами, момичетата си стояли у дома и хората ги смятали за не толкова важни, колкото момчетата…

Дъщеря ми ме поглежда ядосано и учудено.

— Колко глупаво.

Облягаме се отново назад. Ем знае всяка песен. Тя дори си поема дъх заедно с актьорите. Когато гледаш „Мери Полинс“ като възрастен, филмът изглежда толкова различно. Бях забравила, че госпожа Банкс, която иска да направи света по-добро място за жените, сякаш изобщо не забелязва съществуването на собствените си деца. Че Джейн и Майкъл са тъжни и войнствено настроени, докато бавачката не се появява и не внася сигурност и приятни емоции в живота им. През това време господин Банкс работи усилено — само името му ти говори, че този човек живее за работата си — и е отчужден от съпругата и децата си, докато не го уволняват и не се натъква в кабинета си на Бърт коминочистача, който го предупреждава с песен: