Джон Тул - Сговор на глупци

Без да губя време, аз изтиках количката си от гаража и се упътих към Френския квартал. Полукостюмът ми заслужи одобрението на мнозина пешеходци. Сабята ме потупваше отстрани, обецата се поклащаше на ушната ми мида, червеното шалче така искреше на слънцето, че можеше да привлече и бик, а аз вървях през града с решителност, с благодарност, че съм още жив, въоръжавайки се със смелост срещу ужасите, които ме очакваха в Квартала. Не една и две гръмки молитви се въздигнаха от целомъдрените ми розови устни — някои от тях благодарствени, а други — просителни. Помолих се на св. Матюрин, покровител на епилептиците и лудите (той, между другото, е и покровител на клоуните), да помогне на мистър Клайд. От свое име се обърнах със смирение към св. Медерик Отшелника, покровител на страдащите от храносмилателни смущения. Размишлявайки относно това как преди малко се бях озовал с единия крак в гроба, аз се сетих за майка си, тъй като открай време съм се питал какво ли ще направи тя, ако погина, заплащайки за нейните постъпки. Представям си и погребението — евтино и парцаливо сборище в мазето на някое посредствено погребално бюро. Попревъртяла от скръб, тя вероятно ще сграби тялото ми от ковчега и пиянски ще завие: „Не ми го вземай! Защо ли най-прелестните цветове биват обрулени и падат от стеблото?“, а от зачервените й очи ще извират парещи сълзи. Погребението вероятно ще се изроди в цирково зрелище, в което майка ми непрестанно ще муши с пръстите си в двете дупки на врата ми, издълбани от ръждясалата вилица на мистър Клайд, и с нешколуван омировски плач ще сипе ругатни и призиви за мъст. Сигурен съм, че ще се получи нещо като спектакъл. Но тъй като майка ми ще се развихри и като режисьор, то имплицитната трагедия бързо ще премине в мелодрама. Ще изтръгне бялата лилия от безжизнените ми пръсти, ще я разкъса по средата и ще започне да нарежда към тълпата от опечалени, доброжелатели, свещеници и зяпачи: „Каквато беше тази лилийка, такъв ми беше и Игнациус! Сега и тя, и той са похитени и прекършени!“ И запращайки лилията обратно в ковчега, тъй като няма да успее да се прицели както трябва, ще ме зашлеви с нея право през мъртвешки бялото лице.

За майка си пуснах една молитвичка да отлети право при св. Зита от Лука, прекарала живота си в слугиносване и аскетизъм. Дано тя й помогне да се пребори с алкохолизма и нощните гуляи.

Укрепен от богомолската си интерлюдия, аз се заслушах в звука, който издаваше сабята, когато ме потупваше отстрани. Стори ми се, че тя е оръжие в ръцете на морала, оръжие, което ме пришпорва към Френския квартал и с всяко тупкане нашепва: „Кураж, Игнациус! Страховит, мълниеносен меч имаш в ръцете си!“ Започвах да се чувствам малко като кръстоносец…

Най-сетне пресякох Канал стрийт, като се правех, че не забелязвам вниманието, с което ме удостояваше всеки минувач. Тесните улички на квартала ме очакваха. Един скитник изказа прошение за хотдог. Аз го отпратих и продължих да крача напред. За жалост краката ми не можеха да се придвижват в унисон с душата. Всичките ми тъкани от глезените надолу ридаеха за спокойствие и почивка, затова запрях количката до тротоара и приседнах. Балконите на старите сгради висяха над главата ми подобно на черни клони от алегорична гора, обиталище на злото. Съвсем символично край мен профуча един автобус „Желание“ и дизеловият му пушек едва-що не ме задуши. За миг затворих очи, за да се унеса в размисъл, от който да почерпя сили, но май съм се унесъл в дрямка, защото си спомням как брутално ме събуди един полицай, като ме ръгаше в ребрата с върха на обувката си. Навярно някакъв произвеждан от организма ми мускус особено допада на представителите на властта. Кой друг би бил подкачен от полицай, докато най-невинно чака майка си пред универсален магазин? Кой друг би бил подложен на шпионаж и доноси, че е прибрал едно немощно и безпризорно коте от канавката? Подобно на изпаднала проститутка в действие, аз като че ли привличам котерия от полицаи и санитарни органи. Този свят някой ден ще ме погуби под най-нелеп претекст. Аз чисто и просто чакам деня, когато ще ме замъкнат в тъмница с климатична инсталация и ще ме оставят там под флуоресцентните лампи и звукоизолирания таван, за да платя, задето съм се подиграл с всичко мило и драго на латексовите им сърца.

Изправяйки се в пълния си ръст, който сам по себе си е грандиозно зрелище, гледах изотгоре наглия полицай и го сразих с думи, които за щастие той не успя да разбере. А подир това забутах количката все по̀ и по-навътре в Квартала. Беше ранен следобед и затова по улиците щъкаха малцина. Предположих, че обитателите на този район все още са в постелите и се възстановяват след непочтените си деяния от предишната вечер. Без съмнение мнозина се нуждаеха от медицинска помощ, от по един-два шева на разкъсано отверстие или пречупен полов член. Не можех дори да си представя колко ли изтощени и покварени очи са вперени похотливо в мен иззад спуснатите кепенци. Опитах се да не мисля за това. Вече започвах да се чувствам като изключително сочна пържола в месарницата. Никой обаче не нададе прелъстителни вопли иззад кепенците. Обитателите, чиито сърца биеха до пръсване в тези мрачни апартаменти, явно бяха по-изтънчени съблазнители. Рекох си, че поне някоя бележчица ще припърха в краката ми. От един прозорец излетя консервена кутия от замразен портокалов сок, която профуча на сантиметри от мен. Наведох се и я вдигнах, за да видя дали в празния алуминиев цилиндър не е сдиплено писъмце или нещо подобно, но в ръката ми се изсипа единствено лепкавата утайка от концентрираната течност. Дали това не беше някакво скверно послание? Докато размислях по въпроса и не откъсвах очи от прозореца, от който бе запратена консервата, към количката се приближи един застарял скитник и се замоли за хотдог. Аз заядливо му продадох един и опечален заключих, че работата както винаги ми попречва именно в решителния момент.