Джон Тул - Сговор на глупци

Зелената ловджийска шапка стискаше върха на месестата балонеста глава. Зелените наушници, издути от четина, и огромните уши, покрити и отвътре с мека козина, стърчаха отстрани и сякаш сигнализираха, че може да се направи завой едновременно в двете посоки. Изпод гъстите черни мустаци се подаваха сочни, но присвити устни, които в крайчетата си потъваха в ситни диплички, пълни с неодобрение и трохи от пържени картофки. Изпод сянката на зелената козирка високомерните синьо-жълтеникави очи на Игнациус Дж. Райли оглеждаха с пренебрежение народа, който се тълпеше под часовника на универсалния магазин „Д. Х. Холмс“, и търсеха да открият признаци на лош вкус в начина, по който другите се бяха облекли. Някои дрехи, забеляза Игнациус, бяха тъй нови и скъпи, че просто няма как да не ги приемеш за истинско оскърбление спрямо добрия тон и благоприличието. А притежанието на нещо ново и скъпо, каквото и да е то, отразява единствено липсата на познания по теология и геометрия у дадената личност, пък и хвърля съмнения относно душевността й.

Самият Игнациус бе облечен благоразумно и удобно. Ловджийската шапка предпазваше главата от настинка. Обширните панталони от туид хем щяха да изкарат доста дълго, хем позволяваха изумителна подвижност. Диплите и гънките им кътаха топличък и повмирисан въздух, в който Игнациус се чувстваше уютно. Карираната бархетна риза отхвърляше необходимостта от яке, а шалът предпазваше незащитената плът между наушниците и яката. Облеклото му бе приемливо от гледна точка и на най-мъглявите схващания за теология и геометрия, пък и предполагаше една богата душевност.

Премествайки тежестта си от единия към другия хълбок по подобие слонско, Игнациус разлюля телеса, а те се разлюляха из туида и бархета и се разбиха в прибоя на шевовете и копчетата. И като се нагласи удобно по този начин, той изпадна в размисъл относно закъснението на майка си. Мислите му се въртяха най-вече около неразположението, което започваше да изпитва. Като че ли цялата му същност аха, и щеше да избухне през издулите се чортови ботуши и сякаш за да се увери в това, той сведе необикновените си очи надолу към краката. Наистина бяха като отекли. Щеше да покаже на майка си подутите ботуши като доказателство за нейното безразсъдство. Погледна нагоре и видя, че слънцето вече преваля над Мисисипи. Часовникът на „Холмс“ сочеше близо пет. Той доизглаждаше няколко внимателно формулирани обвинения, чиято цел бе да хвърлят майка му ако не в разкаяние, то поне в смут. Често му се налагаше да я поставя на мястото й.

Беше го докарала до центъра със стария плимут и докато тя се преглеждаше заради артрита, Игнациус си купи ноти за тромпета и нова струна за лютнята. После се помота из пасажите на Ройъл стрийт, за да види не са ли инсталирали някоя нова монетна игра. Остана разочарован, защото откри, че миниатюрния механичен бейзбол вече го няма. А може би просто го поправяха? Последния път, когато игра на него, батсманът не работеше и след известен спор управата му върна петте цента, макар че служителите се оказаха доста долни типове и дори намекнаха, че Игнациус сам бил развалил бейзболната игра, като я ритал.

Съсредоточавайки се върху съдбата на миниатюрния бейзболен автомат, Игнациус се откъсна от материалния свят на Канал стрийт и от заобикалящите го, та следователно не забеляза двете тъжни, но искрящи от надежда и упование очи, които жадно го наблюдаваха иззад една от колоните на магазина „Д. Х. Холмс“.

Дали беше възможно да поправят играта в Ню Орлиънс? Вероятно да. Можеше обаче да се наложи да я изпратят някъде другаде — да речем, в Милуоки, в Чикаго или пък в град, от онези, чиито имена Игнациус свързваше с наличието на ремонтни цехове с гаранция за високо качество на извършваните услуги и вечно димящи фабрични комини. Надяваше се, че при транспортирането ще се отнасят внимателно с бейзболната игра и че нито един от мъничките й играчи не ще бъде олющен или осакатен от бруталните железопътни служители, решили веднъж завинаги да разорят железниците с рекламациите на клиента. Тези същите служители след време щяха да обявят стачка и да видят сметката на илинойския жп транспорт.

Докато Игнациус размишляваше върху това каква наслада доставя бейзболната игра на човечеството, двете тъжни, жадуващи очи се придвижваха към него през тълпата като торпеда, устремили се към огромен танкер, покрит от главата до петите с вълна. Полицаят дръпна торбата с нотите.