Джон Тул - Сговор на глупци

— Майко! — ревна той. — Колко навреме идеш! Искат да ме водят в участъка!

Мисис Райли си проби път сред хората и почна:

— Игнациус?! Какво става тук? Какво пак си забъркал? Ей, я да ми пуснеш момчето!

— Не го и докосвам, госпожа — отвърна полицаят. — Тоя тука син ли ви е?

Мисис Райли грабна свистящата струна.

— Нейно чедо съм, разбира се! — отвърна Игнациус. — Не виждате ли колко е привързана към мен?

— Обича си го тя момчето — обади се старецът.

— Защо закачате клетото ми детенце? — викна срещу полицая мисис Райли, а Игнациус потупа с огромната си лапа къносаната й коса. — В тоя град, дето какви ли не ги има, той седнал сироти дечица да прибира! То чака майка си, а те ще ми го арестуват!

— Това е случай само за Дружеството за граждански права — отбеляза Игнациус и така стисна с лапа рамото на майка си, че то съвсем увисна. — Трябва да се отнесем до зачезналата ми изгора Мирна Минкоф. Тя разбира от тези неща.

— Това е само работа на комунисите! — намеси се старецът.

— На колко е години? — попита полицаят мисис Райли.

— На тридесет — отвърна снизходително синът й.

— Работиш ли?

— Игнациус трябва да ми помага вкъщи — отвърна мисис Райли. Първоначалната й смелост се изпаряваше лека-полека и тя започна да пресуква струната с канала на кутията за пасти. — Дяволски артрит ме мъчи!

— Бърша прах по малко — обясни Игнациус на полицая. — Освен това в момента пиша дълъг обвинителен акт срещу нашето столетие и когато вследствие на книжовната ми дейност започне да ми се вие свят, правя мътеница от извара.

— Игнациус бърка чудни мътеници — потвърди мисис Райли.

— Браво на момчето! — обади се старецът. — А повечето млади по цял ден навън се шляят.

— Ти защо не млъкнеш бе! — сопна се полицаят.

— Игнациус! — подхвана с треперещ глас мисис Райли. — Какво си направил, синко?

— Всъщност, майко, аз съм убеден, че именно той започна всичко — и посочи с торбата ноти към стареца. — Аз просто си стоях, чаках те и се молех вестите от лекаря да са обнадеждаващи.

— Махнете оттука тоя старец — обърна се към полицая мисис Райли. — Създава неприятности! И как не ги е срам да пускат по улиците такива като него!

— Полицаите до един са комуниси! — изтърси дядката.

— Казах ли ти аз да си затваряш устата бе?! — изръмжа сърдито полицаят.

— Всяка вечер падам на колене и благодаря на бога, че имаме закрила! — обърна се към тълпата мисис Райли. — Ако не беше полицията, всички до крак да сме измрели! Щяхме да лежим в креватите с прерязани гърла!

— Така си е — обади се една жена.

— Молете се за полицията! — продължи мисис Райли. Игнациус галеше необуздано майчиното рамо и й нашепваше окуражителни слова. — А за комунис ще се помолите ли?

— Не! — отвърнаха разгорещено няколко гласа, а някой блъсна стареца.

— Не те лъжа, госпожа — изрева на свой ред дядката. — Опита се да арестува синчето ти! Те всичките са комуниси!

— Я тръгвай! — Полицаят го сграбчи грубо отзад за палтото.

— О, боже мой! — възкликна Игнациус, като гледаше как бледият и дребничък полицай се опитва да усмири стареца. — Нервите ми окончателно се разклатиха!

— Помагайте! — призоваваше старецът тълпата. — Това е злоупотреба с власт! Тука се гаврят с Конституцията!

— Игнациус, тоя е луд! — заяви мисис Райли. — По-добре да се омитаме, детето ми! — Тя се обърна към тълпата: — Бягай, народе! Може всички ни да изпотрепе! Лично аз мисля, че точно той е комунис!

— Не се вживявай толкова, мамче — посъветва я Игнациус, докато си пробиваха път през разпръскващата се тълпа, и забързаха по Канал стрийт. Обърна се и видя дядката и свадливият полицай да се боричкат под часовника на универсалния магазин. — И ще бъдеш ли така любезна да понамалиш ход? Струва ми се, че получавам сърцебиене!

— Ооо, я млъквай! На мене много ли ми е добре? Да търча на мойта възраст!

— Ако не се лъжа, сърцето е от значение при всяка възраст.

— Нищо ти няма на сърцето.

— Но ще ми проима, ако не тръгнем мъничко по-бавно! — Игнациус се търкаляше напред, а вълнените панталони се издигаха на талази около огромния му задник. — У теб ли ми е струната?

На ъгъла мисис Райли го набута в Бърбън стрийт по посока на Френския квартал.

— И за кой дявол се вторачи в тебе онуй ченге?

— Така и не ще да разбера, но вероятно тутакси щом усмири застарелия фашист, ще поднови домогванията си спрямо нас.

— Амиии?! — Мисис Райли започваше да нервничи.

— Да, без съмнение. Стори ми се, че твърдо си беше наумил да ме арестува. Навярно си имат норма. Едва ли ще ме остави тъй лесно да му се изплъзна.