Джон Тул - Сговор на глупци

— Е, че как! Нали все някой трябва да се поиздигне тука! Пък и номера си го бива. Ше домъкне много зяпачи, а аз ще получа повишение, ей! — Джоунс се ухили и долната част на лицето му просветна като жълтеникав полумесец. — Всичките ми надежди на тва пиле се крепят!

На Лана й беше хрумнало нещо, което щеше да е от полза на заведението, но в ущърб на Джоунс. И без това го бе оставила да стигне твърде далече.

— Добре — обърна се към него Лана. — Сега ме слушай, Джоунс. Нали искаш да помогнеш на Дарлин? И мислиш, че номера й си го бива, а? Спомням си как веднъж каза, че Дарлин и пилето ще докарат толкова много клиенти, че и портиер ще ми трябва даже. Е, портиера вече си го имаме. Това си ти.

— Хей! Да не мислиш, че ще стоя тука посред нощите за няма и минимална надница!

— Ще дойдеш на премиерата и ще стоиш отвън — добави Лана с равен глас. — Отвън, на тротоара. Ще ти вземем костюм под наем. Истински портиер от стария Юг. И ще приканваш хората да влизат. Разбра ли? Не искам да има нито едно празно местенце, докато играят приятелката ти и пилето.

— Мама му стара! Напускам тоя скапан бар! Може да изкараш на сцената Скарла О’Хорър и с ловен орел, но с работника от полето, който ще стои отпред, не ти се урежда!

— Явно в участъка ще получат известно донесение.

— А може да получат и някое сирашко донесение.

— Едва ли.

Джоунс знаеше, че тя има право. Помълча, помълча и току рече:

— Добре. Ше дойда на премиерата. Ше вкарам вътре няколко души. Ще ти вкарам вътре няколко души, ама такива, че после завинаги да затвориш заведението! Като оня дебелогъзия със зеленото шапе.

— Чудно, къде ли се дяна? — попита Дарлин.

— Ти да мълчиш! Я да чуя репликите! — кресна й Лана. — Нали приятелят ти иска да играеш! Той ще ти помогне, Дарлин. Покажи му колко те бива.

Дарлин се покашля и леко и внимателно произнесе:

— Толкова красавци в кюпа, пиленце, пък аз все още си пазя честта…

Лана сграби и Дарлин, и папагала, изтласка ги от сцената и ги изхвърли право на улицата. Джоунс дочу откъслеци от спора, който се водеше с крясъци, последваха умолителни ридания, а най-накрая нечия ръка зашлеви нечие лице.

Той мина зад бара, за да си налее чаша вода, и се унесе в размисъл за някакъв саботаж, който веднъж завинаги да довърши Лана Лий. Отвън какадуто грачеше, а пък Дарлин ридаеше:

— Аз не съм актриса, Лана! Нали вече ти го казах!

Поглеждайки за миг надолу, Джоунс забеляза, че Лана Лий в залисията е забравила да затвори вратичката на малкото шкафче под бара. Цял следобед вниманието й беше ангажирано от генералната репетиция на Дарлин. Джоунс коленичи и за първи път, откакто беше в „Нощна веселба“, свали слънчевите очила. Очите му най-напред трябваше да се нагодят към по-ярката, но все пак слаба светлина, която падаше върху спечената мръсотия отзад. Погледна в шкафчето и съзря десетина внимателно подредени и завити в амбалажна хартия пакета. В един от ъглите бяха струпани глобус, кутия тебешири и голяма, скъпа на вид книга.

Той не желаеше да саботира откритието си и затова не взе нищо от сандъка. С орловия си поглед и копойския си нос Лана Лий веднага щеше да забележи. Джоунс се замисли за момент, после взе молива от касата и ръката му започна да изписва съвсем ситно адреса на „Нощна веселба“ отстрани на всеки един пакет. Подобно на писъмце в бутилка, адресът можеше да срещне отклик, да речем, у утвърден, професионален саботьор. Един адрес върху пакетче, обвито в амбалажна хартия, е улика, подобно на пръстов отпечатък върху пистолет, рече си Джоунс. Тоест нещо, чието място изобщо не е там. Той подреди внимателно пакетите и изправи купчинката, като възвърна първоначалната й симетрия. След това постави молива върху касата и си допи водата. Огледа вратата на шкафчето и реши, че тя е отворена точно под такъв ъгъл, под какъвто я беше намерил.

Джоунс излезе иззад бара и тъкмо започваше безцелно да размахва парцала, когато Лана, Дарлин и птицата влетяха в бара като някаква малка, буйна банда. Орхидеята на Дарлин едва-едва се крепеше, а няколкото пера на папагала бяха разрошени. Лана Лий обаче все още беше доста спретната и създаваше впечатлението, че е минал силен циклон, който като по чудо не е засегнал единствено нея.

— Хайде да те чуем, Дарлин — рече Лана, като я сграбчи за раменете. — Какво, по дяволите, трябваше да кажеш?

— Уау! Какъв разбран режисьор си, ей! Ако снимаше филми, половината артисти щяха да пуклясат.

— Ти млъквай и започвай пода! — разпореди Лана и леко поразтърси Дарлин. — Кажи го както трябва, глупачке!