Джон Тул - Сговор на глупци

Тялото и винаги я беше удивлявало. Беше го получила безплатно, а от друга страна, нищо, за което бе броила пари, не й бе помогнало толкова в живота. В редките моменти, когато Лана Лий ставаше сантиментална или даже религиозна, благодареше богу за добрината му да създаде тяло, което да й бъде и другар. Тя се отплащаше за този дар, като полагаше за него колосални грижи, безупречно обслужване и поддръжка, отдадени с безпристрастното съвършенство на висококвалифициран механик.

Днес беше генералната репетиция на Дарлин с новия костюм. Преди няколко минути тя пристигна с огромен кашон дрехи и изчезна някъде отзад. Лана огледа приспособлението на сцената. Дърводелецът беше издялкал една стойка, която приличаше на закачалка за шапки, но на мястото на куките имаше големи халки, прикрепени към върха, а още три висяха на вериги, на различна височина. Това, което Лана беше видяла от изпълнението, не й бе вдъхнало доверие, но Дарлин твърдеше, че костюмът ще превърне спектакъла в същинска прелест. Общо взето, Лана нямаше от какво да се оплаче — дори бе доволна, че се бе оставила ония двамата да я убедят да позволи на Дарлин да играе. Представлението не й струваше много, пък и трябваше да признае, че пилето доста си го биваше — беше опитен професионален изпълнител, който дори компенсираше недостатъците на човешкото присъствие. Останалите барове по улицата можеха колкото си искат да печелят от тигри, от шимпанзета и от змии. Паричките, които птицата щеше да донесе на „Нощна веселба“, бяха в кърпа вързани, а онова, което Лана бе научила за един определен аспект на човешката природа, й подсказваше, че те нямаше да са никак малко.

— Хайде, Лана, ние сме готови! — обади се иззад кулисите Дарлин.

Лана се обърна към Джоунс, който така метеше из сепаретата, че целите ги беше покрил с цигарен дим и прах, и разпореди:

— Слагай плочата!

— Много жалим! Плочи слагаме веднага щом пуснеш трийсетака седмично. Уау!

— Остави метлата и се заеми с грамофона, преди да съм се обадила в участъка! — викна му Лана.

— Ти слизай оттам и се заемай с грамофона, преди аз да дрънна в участъка, за да им кажа на ония търтеи в полицията да потърсят приятелчето ти сираче, дето изчезна. Уау!

Лана се вгледа в лицето на Джоунс, но очите му не се виждаха от пушека и слънчевите очила.

— Това пък какво беше?

— Ти на един сирак само сифлис ще му дадеш даром. Уау! И хич не ми го пробутвай посрания си грамофон. Само да открия нещо аз, веднага в полицията се обаждам! Писна ми да се трепя в тоя бардак, дето не само че не ти дават минималната надница, ами и все те заплашват!

— Ей, котенца, кво стана с музиката? — прокънтя енергичният гласец на Дарлин.

— А какво можеш да докажеш пред ченгетата? — попита Лана.

— Я гледай! Значи има нещо калпаво със сирачетата, а? Уау! Открай време си го знаех! Чуй, решиш ли да се обаждаш в полицията за мене, веднага им се обаждам и аз за тебе. Голямо дрънкане на телефони ще падне в градското, ей! Уау! А сега ме остави на мира да си чистим и да си бришем. Пускането на плочи хич не е за негри — сложна работа е тва! Току-виж, съм ти строшил машинката.

— Много ми се иска да видя как един пандизчия и скитник като тебе ще накара ченгетата да му повярват, най-вече пък като им кажа как ми бъркаш в касата!

— Кво става там? — попита Дарлин иззад малката завеска.

— В едно нещо бъркам аз тука — в кофата с парцала!

— Ама мойта дума ще е срещу твойта! Полицаите вече са те бройнали. Трябва само някоя стара приятелка, като мен, да им подшушне нещичко за теб. И на кого, мислиш, ще повярват? — Лана изгледа Джоунс и прие мълчанието за отговор на въпроса си. — А сега — марш при грамофона!

Джоунс захвърли метлата в сепарето и сложи плочата „Бродник в рая“.

— Хайде, внимание всички! Ето ни и нас! — провикна се Дарлин и изтопурка на сцената с какадуто на ръка. Беше облечена във вечерна рокля от оранжева коприна с дълбоко деколте, а най-отгоре на главата й, върху отметнатата назад коса, се мъдреше огромна изкуствена орхидея. Направи няколко недодялани, уж похотливи стъпки към стойката, а в това време какадуто нестабилно се климбуцаше върху ръката й. Като се придържаше за върха на стойката, тя гротескно се опита да съблазни пръта със задника си, а от устните й се отрони и въздишка: „Ооох!“

Какадуто беше положено върху най-долната халка и започна с помощта на клюна и ноктите си да се катери към следващата. Докато птицата се изкачи на нивото на талията й, Дарлин топуркаше около стойката и се бъхтеше о нея, сякаш обхваната от необуздана лудост. После обърна към птицата халката, зашита отстрани на роклята й. Какадуто клъвна халката с клюна си и роклята й се разтвори.